Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Продължете, съдия Амеротке! — дълбоко и гърлено прозвуча гласът на фараона, разнасяйки смъртоносна заплаха.

— Имотеп не беше удушен от аритите. Той беше отровен от мощна отрова, извлек от бадеми, който предизвиква симптоми, подобни на тези при удушаването. Неговите убийци вече намериха и съдия, и правосъдие. Убийството му обаче изглеждаше така, сякаш е дело на аритите. Е, със сигурност не беше. Вие — посочи Амеротке към Матайа — също сте си дали сметка за това. Били сте очарована. Как ли е могло да се случи това? Стигнали сте до същото заключение, до което стигнах и аз: Имотеп сигурно е бил отровен, но смъртта му е била представена като резултат на нещо друго — Амеротке си пое дъх. — Казах, че вие сте били паякът. Вие сте се притайвали дълбоко в сенките, докато капитаните ви са изпълнявали вашите кроежи. Внимавали сте много да не разкриете своята тотална злина. Вече сте били доста добре запозната с отровите. Вашите последователи смесвали отровени содени топчета с общите запаси, предназначени за меджаите, и доставяли отровата за угояването или убиването на имперските куриери и пратеници, лагеруващи в оазиса Синджар. Дроги били давани и на новопостъпващите във вашия култ, преди да дадат кръвната клетва. Отровите ви очароват, нали, Матайа?

Тя се усмихна половинчато.

— Толкова много, че заради това сте допуснали грешка. Нямали сте търпение да научите нещо за новата отрова. Този път не сте пратили своите помагачи да търсят съвет от скорпионите. Самата вие сте отишли в Къщата на лекарствата в храма на Нубия и сте питали четеца свещеник, който е отговарял за този ресор, дали има някаква отрова, която да може да причини подобни симптоми. Той отговорил, че има и вие сте го помолили да ви даде малко.

— Нямате доказателства за това.

— Така ли мислите? — язвително каза Амеротке. — Със сигурност сте поискали. Осъзнали сте, че това е било огромна грешка. Ето защо в среднощната си атака срещу храма на Нубия аритите нападнаха този четец свещеник и му запушиха устата. Странно нападение — продължи да разсъждава на глас съдията, — малко хаос, няколко убити. Може би малко извън плановете ви, но убийците, които сте наели от бордеите, бяха унищожени почти до крак от меджаите при нападението срещу моето имение. Затова ли нощното нападение в храма на Нубия беше извършено само и единствено от аритите, криещи се там? Те имаха една-едничка цел: да убият определени лица. Отчаяно искахте да прикриете необмислената си прибързана грешка. Обаче — вдигна рамене Амеротке — четецът жрец вече е бил проговорил. Божествена, бих желал да призова един свидетел.

Сененмут даде позволение. След малко въведоха един уплашен писар от Къщата на лекарствата, който направи пълен церемониален поклон пред фараона. Амеротке го поведе с внимателни въпроси, преди да стигне до същината:

— Вашият колега, четецът жрец, който бе убит, ви е информирал, че хесетата Матайа го е помолила за извлек от бадеми.

— Да — прошепна човекът, без да посмее да вдигне глава. — И той й дал малко. Тя твърдяла, че искането й е по поръчка на господаря Куфу.

— Това не е вярно! — изпищя първожрецът.

— Тишина! — каза Амеротке и даде знак на писаря да продължи.

— Тя казала, че работата е поверителна и не бива да й се дава гласност. Господарю, колегата ми беше много заинтригуван. Нали разбирате, някои отрови в малки дози са напълно безвредни и могат да се използват за медицински цели.

— Но не и извлекът от бадем!

— Не, господарю.

— А има ли нещо вписано в регистъра на Къщата на лекарствата?

— Не, господарю. Както казах, изискването беше да се спази поверителността.

Амеротке благодари на писаря, който побърза да се оттегли.

— Отправяли ли сте — попита той, като насочи пръст в Куфу — подобно искане?

— Не, не!

— Нито пък аз! — побърза да добави Бузирис.

— След това сте направили втората си грешка — обърна се отново съдията към Матайа. — Били сте главозамаяна от собствената си дързост и от видимите си успехи — отравянето на меджаите, смута, посят в нубийския полк, бунта в Нубия, успеха ви с Имотеп, превземането на Тимсах, нападенията над куриерите в Синджар и покушението срещу Божествената. В деня, в който аритският затворник бе докаран, вие решихте да демонстрирате още по-голяма мощ със смъртта на мнимия предател, намиращ се под опеката на Обвинителя Валу и съдията Амеротке в Дома на оковите.

— Вие отведохте затворника долу. Аз просто ви наблюдавах. Нищо не съм…