Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Опозореният жрец, смазан и съсипан, отчаян и унизен, можа само да поклати глава. Амеротке отново се обърна към Матайа.

— Вие бяхте паякът в центъра на паяжината. Вие завързвахте първите възелчета, после бързо сновяхте нови нишки насам-натам, още и още, и така плетяхте мрежата си — ако не вие, то някой от вашите помощници.

— Значи аритите в храма знаят истината? — попита Сененмут.

— Малцина от тях; подозирам, че техните военачалници, висшите им офицери, прикриващи се в храма и в казармите, знаят. Те са помагали да се разпростре паяжината и са привличали още и още хора в тяхната конспирация. От Нубия са пристигали съобщения и заговорът бълбукал и кипял като врящ казан на огъня. Те са имали нужда от безмълвното сътрудничество на храма. Матайа е могла да уреди това, хитрата хесета, която е съблазнила първожреца и е държала зорко под око и него, и съпругата му. Куфу е бил заплашван и подложен на шантаж, както и вие, госпожо Бузирис, за да си затваряте очите. Имотеп е бил друга работа. Имал е точни сведения за кладенците, изворите, водохранилищата и тунелите в Тимсах. Той също е бил вкаран в играта, заставили са го да копира картите си и да ги предава на Куфу, който ги е закопавал под един огромен древен чинар, откъдето са ги вземали аритите. Междувременно паяжината ставала все по-обширна и все по-заплетена. Бунтът в Нубия избухнал. Планирали покушението срещу Божествената и разкрили намеренията си пред Куфу. Първожрецът и храмът му не трябвало да попадат под подозрение. Ако е било нужно да се пожертват няколко души, какво толкова?

— Предположения — каза Матайа, като си вееше с ръка на лицето.

Амеротке я изгледа тъжно и се опита да не мисли за разбитото сърце на Шуфой. Той мислено благодари на боговете, че малкото човече не е тук, за да стане свидетел на всичко това.

— Предположения — повтори Матайа. — Нямате доказателства.

— Мога да кажа толкова много срещу вас — язвително й отговори съдията. — Посещението ми в Тимсах? Вие ли измъкнахте информацията за него от Шуфой? Или вие, Куфу, нарушихте свещената клетва, която ми дадохте, и въпреки нея предупредихте аритите?

— Никога, никога! — промърмори първожрецът.

— Или вие, Матайа, сте се досетили какво планирам и сте вдигнали накрак вашите демони?

— Доказателства! — изсъска тя. — Представете своите доказателства!

— Допуснахте три грешки — отговори й Амеротке. — Ваше превъзходителство! — той повика един офицер от Накту-аа и му прошепна нещо. Войнът се поклони пред Хатусу, излезе и бързо се върна, за да промърмори нещо на ухо на Амеротке. Съдията кимна, задържайки погледа на Матайа. — Допуснахте три много сериозни и много глупави грешки — повтори той. — Обвинителят Валу и аз разпитахме един от вашите последователи на Хълма на Черепа. Той се съгласи да ни сътрудничи. Всъщност той действаше по заповед и целеше да ни обърка и заблуди. През този ден Валу реши да изпрати куриер в храма на Нубия, за да извести, че ще закараме важен затворник в Дома на оковите. Пратеникът ни тръгна. Ние го последвахме малко по-късно. По време на пътуването ни през града аритите ни нападнаха. Първо помислих, че искат да освободят затворника, но се съмнявам, че сте могли да го организирате толкова бързо. Истинската цел на това покушение беше отново да бъдат отслабени позициите на фараона, като се премахнат служители, които могат да й бъдат от полза в разкриването на вашия заговор. Освен това така се дискредитираше и авторитетът й.

Амеротке замълча. Куфу седеше със зяпнала уста, сякаш усещаше накъде бие съдията.

— Атаката се провали — продължи Амеротке. — Затворникът бе докаран в храма. Вие, Матайа, ни посрещнахте в двора. Вие ни казахте да предадем затворника на пазителя на Дома на оковите. Аритът бе закаран долу в килията, където по-късно бе мистериозно убит, или поне така изглеждаше.

— Аз бях с вас и с господаря Валу — саркастично каза Матайа.

Нямаше и следа от лицеприятното поведение на хесетата; тя бе започнала да се паникьосва и Амеротке почерпи сила от това.

— Замълчете! — каза той. — Нека първо преминем към смъртта на Имотеп — погледна той към Хатусу и се поклони. — Всичко това ще бъде включено в моя доклад до Пазителя на портите при Великата къща. Писарите от тайния кабинет ще проучат всичко, което ще напиша.

Усмивката на Хатусу беше откровено цинична. Тя си даваше сметка, че Амеротке нарочно е пазил всичко в тайна, за да приготви своята смъртоносна засада. Съдията беше предугадил, че Хатусу всъщност няма да се интересува от преследването при лова; тя просто искаше да е вътре в играта при убийството на дивеча.