Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Не тогава — прекъсна я Амеротке, — а още преди това. Жрецо Куфу, когато пратеникът на Валу ви информира, че ще докараме арита в храма, какво направихте?

— Помолих нея — бързо заговори отговори Куфу, — хесетата, да изпрати куриер до пазителя на Дома на оковите, за да го предупреди да бъде в готовност за приемането на важен затворник. Не съм имал предвид да отиде лично.

— Но тя е отишла! — заяви Амеротке и отново се обърна към Божествената. — Имам още един свидетел.

Въведоха пазача от Дома на оковите и той се поклони на Хатусу. Човечецът трепереше от почит и благоговение, но това не му попречи да остане непреклонен в твърдението си, че Матайа е посетила Дома на оковите и е провела поверителен разговор насаме с пазителя. Освен това отишла с него, за да посочи в коя килия трябва да бъде поставен затворникът. После, независимо от възраженията на Матайа, свидетелят повтори, че това, което е видял, е истина и че разбира защо хесетата не иска да се съгласи с него. Амеротке му благодари и го освободи, преди да се обърне отново към Матайа.

— Отишли сте там — каза той, — взели сте пазителя от Дома на оковите, за да проверите тази килия. Ние също я проверихме. Валу проучи внимателно купата за вода. Не открихме нищо и си тръгнахме. Пазителят вкара арита вътре. Сега… — Амеротке се прокашля, за да прочисти гърлото си, — сега вече знам цялата истина за това. Червената кърпа и прахът биха могли да се скрият предварително в килията. Все пак по-вероятно е пазителят, за когото се знае, че е заключил затворника, да е сложил праха във водата, да му е подал кърпата и да му е прошепнал няколко кратки инструкции. Само за миг. Дори да се върнехме обратно, защо да проверяваме отново купата с вода? Или да преглеждаме затворника? Мислехме, че той е заключен надлежно. И той беше, но освен това е бил подготвен за смърт! Членовете на вашата секта пред лицето на смъртта пристягат тъй наречената свещена червена кърпа около вратовете си. Той е направил именно това, пресушил е купата с водата, а после я е зацапал с прах от земята, за да скрие всяка миризма.

— Но това означава, че пазителя от Дома би трябвало да е мой съучастник — припряно каза Матайа.

— Той беше нубиец и е бил от вашите. Видях го, като отвеждаше затворника в килията. Съобщението, което му е прошепнал, сигурно е отнело няколко секунди.

— Значи той все пак ми е съучастник ?

— Да, той също е бил арит. Вие сте били опиянена от гордост. Искали сте да задълбочите мистерията и успяхте. Какво толкова? Вече сте знаели секрета на смъртта, поразила Имотеп. Какъв поразителен начин да се демонстрира, че аритите могат да проникнат където си поискат и когато си поискат — каза Амеротке, направи пауза и се огледа. — Естествено е да има разследване, но какво от това? Валу и Амеротке вече са били осъдени на смърт; те са щели да погинат в онези страховити нападения, планирани срещу именията им. Фараонът щеше да бъде лишен от своите Очи и уши. Кой би помислил, че вашето посещение в Дома на веригите е важно? В крайна сметка вие просто сте изпълнявали заповед на господаря си Куфу. Пазителят е бил ваш съучастник. Кой би подозрял отрова? Кой ще разследва, когато много по-големи убийства, покушения и проблеми са на дневен ред и имат приоритет? — Амеротке отново направи една пауза, за да подсили ефекта. — Валу загина. Аз — не. Огромна грешка! Поради това решихте да вземете всякакви възможни мерки. Държахте се така, сякаш вие, Куфу и Бузирис сте най-заклети врагове на аритите. Затова сама изпращахте заплахи и предупреждения. Освен това взехте и много стриктни предохранителни мерки. Пазителят на Дома на веригите трябваше да умре. Той знаеше самоличността ви и беше наясно какво сте направили. Арит или не, трябваше да бъде пожертван. Четецът жрец от Къщата на лекарствата също трябваше да умре и това бе осъществено през онази нощна атака в храма на Нубия. Крайната цел на онова нападение бе смъртта именно на онези двама души.

— Казахте, че е направила три грешки? — прекъсна Сененмут възцарилата се изведнъж тишина.

— О, да — размърда се върху възглавницата си Амеротке. — Надявахте се, че ще поправите грешките си с убийства. Когато това се провали, привлякохте и съблазнихте клетия Шуфой, моя приятел: великолепен начин да откривате пътя, който възнамерявам да поема. Решихте да се държите като невинна хесета, която бяга от храма си, стресната от всички тези заплахи. Припомнете си деня, в който напуснахте, изпразнихте съдържанието на чантата си, за да ми покажете, че не носите нищо подозрително? Като казахте, че Шуфой ще наглежда стаята ви, искахте да подскажете, че нямате какво да криете. Времето напредваше. Рискувахте и бяхте убедена, че ще оцелеете въпреки важните си грешки. Скоро военният поход щеше да започне. Кризата в Нубия щеше да се задълбочи, както и тази в Тива. Щом привържениците ви предприемеха нови подривни действия и атаки срещу Божествената къща, вие щяхте да стоите скрита на сигурно място в Малгата, напълно защитена, или да се измъкнете в която посока си пожелаете.