— Вие твърдите, че Куфу се е продал? — попита Сененмут. — Това ли казвате?
— Куфу — наведе се напред Хатусу, — свършен си!
— Гнездо, леговище? — бързо се намеси Сененмут, страхувайки се, че Хатусу може да изземе нещата в свои ръце. — Нарекохте храма на Нубия крепост на аритите?
— Те искаха да го запазят отворен и свободен, място, където да могат на спокойствие да заговорничат. О, Ваше превъзходителство, вие поставихте войски около храма, но как биха могли те да забележат сред потока от посетители, да не говорим за многобройните членове на храма, кой е лоялен и кой не е?
Амеротке се огледа. Куфу и Бузирис бяха навели глави. Матайа гледаше Амеротке, но вече без да се усмихва, лицето й бе напрегнато, а погледът на красивите очи издаваше, че е нащрек.
— Той ли е — насочи Хатусу пръст към Куфу — техният водач, Сгуру?
— Не — решително отговори Амеротке и посочи към Матайа. — Тя е.
Обвинението на съдията бе посрещнато с изумено мълчание, тишина, която бе нарушена само от пронизващия протестиращ писък на Матайа и от мъчителния вик на Куфу. Сененмут се обърна и даде знак на Накту-аа да застанат зад обвинената. Хатусу, извън себе си от ярост, втренчи пламнал поглед в хесетата. Матайа се надигна, ръцете й се протегнаха в молба към фараона, но Амеротке долови промяната в очите й, пресмятащия поглед, последван от осъзнаването, че може би капанът е щракнал. Накту-аа вече бяха извадили мечовете си.
— Господарю!
Амеротке се обърна към Сененмут.
— Това е процес!
Великият везир изръмжа за тишина и незабавно я въдвори със самото си присъствие.
— Това не може да е вярно — останал без дъх, каза Куфу. — Та тя е от селски произход, тя е…
— Все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята! — парира го Амеротке. — Не можете дори да приемете, че сте били изигран от проста хесета, от жена, с която сте спали!
— Ти никога не си допускал да се каже дори една лоша дума за нея! — каза Бузирис.
Опомнила се донякъде от шока, тя бе възстановила способността си да разсъждава, което я караше да се чувства безкрайно уплашена от това, което се случваше. Жрицата се обърна към съпруга си с поглед, изпълнен с гняв и омраза.
— Селски произход — усмихна се Амеротке и улови погледа на Матайа. — Това не е вярно!
Тя погледна бързо през рамо. Бягство? — попита се Амеротке. Или си търсеше оръжие, което да използва срещу него или срещу самата себе си?
— Селски произход? — продължи той. — Глупости! Аритите бяха разгромени от бащата на фараона. Тогава Матайа е била още дете, потомка на кралски род. Какъв по-добър начин да й се осигури безопасност, да се гарантира животът й, от това да бъде представена на първожреца на храма на Нубия с лъжата, че е селско момиченце, докато всъщност тя е нубийска принцеса, дъщеря на предишния Сгеру?
— Какви доказателства — отчаяно каза Куфу — имате за това?
— А какви доказателства можете да представите вие, че не е така?
Куфу му отвърна с мрачен поглед.
— Аз мога — хладно заяви Матайа, но Амеротке забеляза плиткото й дишане и потта, която се стичаше по шията й и раменете й. — Не съм била в Нубия от дете.
— Вярно е — съгласи се Амеротке, — но Нубия е идвала при вас. Пораснали сте и сте стигнали до зряла възраст. С вашия чар и умения както в леглото, така и извън него, сте станали главна хесета тук, в храма. Без съмнение съблазняването на първожреца Куфу е помогнало. Във всеки случай приемали сте много посетители от вашата родина, включително и арити, идващи от тяхната тайна крепост в Бекна. Те са ви разкрили истинската ви самоличност, вашето призвание, вашата мисия. Срещали сте се с тях, с висши офицери, които са идвали в Тива, дегизирани като войници, търсещи работа, търговци, поклонници, свещеници, свети хора и просяци. Те са ви донесли Шешер, свещената верига на вашия култ, гирлянда от дискове, всеки един гравиран с главата на вашата богиня хиена. С този Шешер те са ви ръкоположили. Кой би могъл да предположи? Дори и днес в Дома на миртата има арити, представящи се за недъгави и болни, но не задълго — каза Амеротке. — Офицерите и жреците лекари от полка на Изида в момента са обградили болницата. Ще проверят всеки един от вашите пациенти. Ще търсят фалшиви рани, престорени инфекции, просяци, които не приличат на вретена, а имат тела на воини. С една дума, ваши последователи.
— Но жена — извика Куфу, — проста хесета да бъде Сгеру?
— Къде е казано, че Сгеру трябва да бъде мъж? Аритите се кланят на богиня, а не на бог — каза Амеротке и направи кратка пауза. — Помните ли първия път, когато се срещнахме? Вие помолихте Матайа да ни разкаже за аритите. Тя спомена Сгеру и заинтригуващото бе, че използва фразата „той или тя“, за да характеризира Мълчаливеца.
Читать дальше