— А съкровищата, ограбени от Къщата на тишината? — попита Амеротке.
— Господарю — избегна погледа му Сихера, — не знам — облиза пресъхналите си устни тя. — Бих искала да си вървя, така че, кажете ми какво ще се случи с мен.
— Ще настоявам за милостта на фараона — отговори Амеротке. — Знаете какво означава това: бърза и безболезнена смърт. Имам само още един последен въпрос. Имотеп или вие изобщо имахте ли някакви подозрения за самоличността на Сгеру?
Сихера отмести поглед и се загледа към вратата. Точно щеше да отговори, когато Асурал влезе, носейки малка торбичка.
— Господарю, отровата…
— Да, да — отговори Амеротке. — Капитане, моля ви, изчакайте отвън — нареди той и продължи упорито и твърдо да се взира в жената. — Зададох ви въпрос!
— Аз подозирах господаря Куфу.
— Затова ли сте го наклеветили анонимно на господаря Валу?
— Да, да, аз го направих.
— Но нямате съществени доказателства, за да изобличите Сгеру?
— Не — каза Сихера, приклекна срещу него и насочи пръста си в лицето му, — но подозирам, че вие имате, нали господарю?
Амеротке кимна.
— Като река — прошепна той, — когато прелива и разрушава бреговете си. В началото само малко ронене, тук-там, после просто процеждане на няколко струйки, които бързо се превръщат в мощен поток. Да — прехапа той ъгълчето на устата си и го задъвка. — Вече съм почти готов да изоблича Сгеру.
Глава единадесета
Сехбу: викове на радост
На следващата сутрин Амеротке вече бе убеден, че е достатъчно подготвен. Беше се върнал от Къщата на гората късно предния следобед. Асурал бе отвел Сихера в затвора на храма на Маат, където щеше да бъде държана, докато фараонът потвърди смъртната й присъда. Вечерта Амеротке бе прекарал в разработване на подозренията си и в развиване на хипотезата си, построявайки доводите и доказателствата си, докато достигна до едно и единствено логично заключение. Откриването на пагубната бадемова отрова беше — даде си сметка той — ключът към всички тези мистерии. Концентрира се първо върху смъртта на аритския затворник в Дома на оковите под храма на Нубия. Премисли отново детайлите от онзи фатален ден и провери за сетен път килията. Пазителят беше убит в нощната атака, но войниците от караула бяха живи и той ги подложи на нов подробен разпит. Единият от тях си припомни събитията от деня, докато показваше на Амеротке килията в дъното на коридора. Съдията влезе вътре в нея и внимателно я разгледа. Войникът му описа точно какво се бе случило, когато доведоха арита и го затвориха в килията. Амеротке му зададе няколко въпроса и след като остана доволен от отговорите му, го постави под домашен арест.
После Амеротке посети и Къщата на лековете. Четецът жрец там също бе убит от аритите, но един от дяконите даде интересни отговори на въпросите на съдията. Той също бе затворен в стаята си. Амеротке отказа да даде каквито и да е обяснения за действията си. Когато Куфу дотича, за да се оплаче, той незабавно нареди на един офицер от полка на Изида, разположен около храма, да арестува както първожреца, така и съпругата му и да постави и тях под домашен арест, докато приключи с подготовката си. Използва Асурал за другите си тайни задачи, като му нареди да вземе гвардията си и да обгради Дома на миртата, храмовата болница. Шуфой се върна от двореца Малгата. Изглеждаше отчаян и тръпнещ от опасения, че съдията ще му се накара за дългото отсъствие, но вместо това Амеротке приклекна до своя приятел и подръпна новия амулет, който дребосъкът носеше на врата си.
— Слушай, Шуфой! Искам да се върнеш в Малгата. Кажи на господарката Норфрет, че скоро ще се видим. После трябва да намериш господаря Сененмут. Кажи му, че искам официален разпит на Куфу и Бузирис в негово присъствие и в присъствието на Божествената.
— За какво? — попита Шуфой.
— Измяна! — отговори Амеротке.
— Господарят Куфу ли е Сгеру?
— Ще докажа измяната му — каза Амеротке, — както и мълчаливото съучастие на мадам Бузирис. Предупреди госпожица Матайа, че господарката й може да изпадне в истерия; самата тя също трябва да присъства.
— И след това при вас ли да дойда?
— Не, Шуфой. Щом Куфу и Бузирис бъдат отведени от храма, претърси стаите им за някаква кореспонденция, която ги уличава в измяна, всичко, което бих могъл да използвам, когато ги изправя на съд. Стой в храма на Нубия и наблюдавай внимателно какво става. Моля те — печално го изгледа Амеротке, — направи това за мен.
Читать дальше