Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Но не са ли убили Имотеп, за да си вземат обратно съкровището?

— Не — каза Амеротке. — Вие знаете, както и аз, че аритите не са се интересували от съкровището, взето от светилището им преди много, много години. За тях то вече е било омърсено и недостойно за вниманието им. Не, според тях Имотеп можел да запази дрънкулките си, живота си, дома си; те преследвали много по-важна плячка.

Сихера се опусна върху петите си, наведе се леко назад и прибра с ръце косите си нагоре, откривайки благородно, аристократично лице с тънки черти. Силна жена, помисли си Амеротке, напълно способна да хване отмъщението в собствените си ръце.

— Пармен бил много хитър — продължи той. — Бил извършил перфектното престъпление. Клетият му господар, заключен в Къщата на тишината, удушен от старите си врагове, идеален пример за тяхната хитрост и изобретателност. Кой би подозрял тази тлъста патка Пармен? Всеки знаел къде са били той и останалите през онзи следобед. Трябвало сам да разбие вратата. Той бил този, който открил тялото на удушения си господар. Пармен просто не би могъл да го извърши! Имотеп е щял да се съпротивлява, да се вдигне шумотевица. Още повече, за всеки било видно, че Имотеп е умрял часове преди вратата да бъде разбита. Плътта му била студена, червената кърпа — здраво стегната около врата му; съкровището му било изчезнало. Как би могъл да осъществи всичко това Пармен? Вие обаче, макар и силно разстроена, сте били и дълбоко озадачена — съдията направи пауза. — Всъщност били сте в лабиринт, загадките се трупали една връз друга. Започнали сте да си задавате въпроси. Дали аритите са променили намеренията си? И ако е така, защо не са изпратили предупреждение, какъвто е обичаят им? И ако те са извършили убийството, как все пак са го направили? Да се промъкнат в запуснатата градина, да успеят да проникнат в залостената стая, да убият стар войник, да ограбят съкровището му и след това да се измъкнат, без да се вдигне тревога? Сигурно сте обмислили логичните възможности: дали Пармен не е убил Имотеп веднага след като е разбил вратата и е влязъл в Къщата на тишината? Обаче това изглеждало невъзможно. После, онзи труп, открит с отрязани ръце, да не споменаваме за онзи, който аз открих по-късно. Чакали сте и сте разсъждавали. Сигурен съм, че тук, в потайността на Дома на гората, Пармен и съучастниците му са допуснали някои малки грешки, които вие сте забелязали. Накрая, тъй като не сте могли да стигнете до никакъв отговор, сте подходили по различен начин към въпросите, както направих и аз. Ами ако Имотеп е умрял поради друга причина, още преди Пармен да влезе? Но ако тази причина е била естествена, откъде тогава се е взела кърпата около врата му? Оставала още само една възможност: убийство, извършено от Пармен и другите. Но как? Досущ като мен, вие сте стигнали до възможното средство, бадемова субстанция, разтворена във вода, извлек от ядката, ужасяваща, безмилостна отрова, която предизвиква същите симптоми като при удушаване.

Амеротке се усмихна.

— Стигнали сме до едно и също заключение, Сихера. Имотеп е бил убит в Къщата на тишината не от аритите, а от отрова, която сигурно е изпил през онзи следобед. Останалото е било просто инсценировка от страна на Пармен и съучастниците му. Но какво сте могли да направите вие по този въпрос? Времето минавало. Може би сте си помислили, че и аз може да стигна до същите заключения като вас, но не достатъчно бързо. В крайна сметка аз бях объркан. В Тива кипеше криза и скоро тя можеше да стигне критичната си точка. Още повече че, ако вие сте наблюдавали Пармен, то и Пармен, със сигурност е наблюдавал вас. Най-вероятно сте се почувствали застрашена. Кой би се заинтересувал, ако една скромна икономка пострада при злополука? Затова сте се разшетали из града в търсене на подходяща отрова. Ако имах достатъчно време и енергия, можех да проведа щателно проучване из храмовете на Тива, сред онези, които продават лекове и отрови. Вие сте образована жена, Сихера. Вие можете да прочетете книгата за отровите също тъй правилно, както и аз самият. И, разбира се, в Тива има достатъчно хора, готови да продадат всичко на всеки. Взели сте своето решение. Пармен пък решил да вдигне пиршество. Това не е било помен, не е било отдаване на почест към техния мъртъв господар. Какво беше то, Сихера? Празненство? Във вашите очи това е било богохулство. Те са се събрали, облечени в най-разкошните си дрехи, с най-хубавите си перуки, накичени с бижутата си, за да плюскат като свине. Изчакали сте, докато останалите от домакинството заспят, и тогава сте нанесли своя удар. Лесна задача за икономка. Пармен поискал още вино. Изплакнали са устата си с вода и именно в нея вие сте сипали отровата. Те са изпили смъртта, която ги е сполетяла бързо: обичайните симптоми, замайване, треска. Не са имали време дори да се докоснат до новата кана с вино.