Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Пазителя на труповете в Дома на смъртта го очакваше. Той припряно обясни, че са много заети с мъртъвците от храмовата болница, а също и с трите нови жертви от Дома на гората. Амеротке любезно го осведоми, че трябва да инспектира именно трите трупа от резиденцията на Имотеп, затова пазителят го поведе надолу по стръмните и тесни стъпала навътре в „своето царство“, както се изрази. Единствената естествена светлина вътре влизаше през квадратно прозорче на нивото на земята; по-голямата част от вонящия мрак се осветяваше от маслени лампи, светилници и фенери с капаци. Техните пламъци придаваха на Залата на смъртта още по-призрачен вид. Те хвърляха играещи сенки по стените, смрадта проникваше навсякъде, а погребалните жреци се движеха насам-натам заедно със своите дякони, за да приготвят труповете за тяхното последно пътешествие. Амеротке последва пазителя покрай дървените плотове, върху които бяха положени трупове, намиращи се в различен стадий на мумифициране. До тях имаше подготвени ножове, куки и стъргалки, използвани за почистване на телесните кухини. Миризмата на самородна сода, акация, канела, кедрово масло, къна, хвойна и други билки така и не можеше да замаскира успешно отвратителното зловоние на телесните вътрешности, насипани в траурните делви, и мозъците, извадени през носа и поставени в специални гърнета. От време на време се чуваха думите, припявани от четеца жрец, отекващи в мрачината:

Накрая стигнаха до телата на Пармен, Неферен и Рахмел, проснати на дървени плотове, поставени под лек наклон, за да могат телесните сокове заедно с използваните билкови отвари да се отцедят от тях в специално поставените гърнета. Върху лицата на всеки един имаше кърпи с кървави петна, което подсказваше, че костите на носа вече са били строшени и че мозъкът е бил изваден. Свещеникът се беше задействал бързо, след като бе получил инструкциите на Амеротке, пратени по Асурал. Бяха използвали свещен обсидианов нож, за да срежат стомаха от лявата страна и по диафрагмата, така че да могат да извадят всички вътрешности и да ги положат в голямата купа, поставена отстрани до всеки един от трите трупа.

— Измихте ли ги в началото? — попита Амеротке.

— Разбира се, господарю. Съблякохме дрехите им, виното по тях бе доста позасъхнало, както и това по ръцете им, направо лепнеха от него. Трябва да е престояло известно време там.

— Да, да, сигурно — съгласи се Амеротке. — А усетихте ли някаква миризма? Например дъх на горчиви бадеми по тези трупове или по което и да е от телата, донесени от Дома на гората преди това?

— Господарю — каза пазителят, като подбираше внимателно думите си, — що се отнася до Имотеп, не. Същото мога да кажа и за онези трупове с отрязаните ръце. Разбирате ли, господарю… — усмихна се той, защото забеляза нетърпението на Амеротке. — Господарю, ще говоря направо, съдържанието на стомасите им, да не споменавам за вонята на вътрешностите, би замаскирала подобна миризма — посочи той към труповете, — особено когато са яли силно подправена, пикантна храна и са пили силно и гъсто вино. Нещо повече, труповете са престояли известно време; същото се отнася и до Имотеп и онези двамата, открити без ръце. До момента, в който се захванахме с тях, тази миризма би могла просто да се е изпарила, да е изчезнала.

— Тези три трупа — попита Амеротке, — и те ли са били мъртви от доста време?

— О, те бяха донесени тук веднага след съмване, но по моя преценка са били удушени доста по-рано.

— И? — попита Амеротке.

— Двамата мъже явно са преяли и препили здравата през последните си часове. Младата жена, както подобава на девственица…

— Какво? — прекъсна го Амеротке.

— О, да, да я пази Бог — изломоти пазителят на мъртвите, — младата жена не е познала мъж, нейната девственост бе непокътната. Във всеки случай, както подобава на девственица, тя беше пила съвсем малко вино. От нея действително се излъчваше доста изразена миризма на горчиви бадеми…

Амеротке се върна в Дома на гората късно следобеда. Беше се разделил с Пазителя на труповете и след това задълго се бе оттеглил в стаята си, за да развие тезата си и да построи доказателствата, така както правеше, преди да влезе в съда, за да раздава правосъдие. Настоя Асурал и пълният му ескорт да го съпроводят, а освен тях взе и една кохорта войници от полка, разположен около храма на Нубия. В Дома на гората слугите все още бяха в шок. Амеротке любезно се отърва от тях, после счупи печатите на Къщата на тишината, повдигна гредата и заедно с Асурал се вмъкна вътре, отиде в къта за хранене и подреди възглавниците по начин, който предварително си бе наумил. Едва бе свършил, и Сихера, все още омотана в плаща си, се появи. Амеротке посочи към мястото срещу себе си. Тя седна, все така спокойна и сдържана както винаги; само някое рядко потръпване и извиване на устата и непрекъснатото шаване на пръстите издаваха вълнението й.