Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Бедни и осакатени, господарю — каза офицерът на охраната, проследявайки погледа на Амеротке. — И все пак — прошепна той — сега всички те са под подозрение. Чухте ли вече слуховете?

Амеротке поклати глава.

— Този храм ще бъде обграден от полка на Изида. Господарят Сененмут смята, че всички посетители от Нубия трябва да бъдат държани на едно място, за предпочитане тук.

Амеротке кимна разбиращо, но сърцето му се сви. Изглежда, с всеки изминал час кризата се задълбочаваше. Как щеше да се разреши всичко това?

Аритският офицер придърпа раираната качулка и загърна плътно плаща си, докато скифът му пореше водите на Нил с носа си по посока Дома на Озирис. Слънцето клонеше към залез. Некрополът, Градът на мъртвите, беше окъпан в червено-златисти отблясъци, които преобразяваха както приближаващия пристан, така и скупчените и наредени амфитеатрално къщи, магазинчета и храмове в сложния лабиринт от улици и тесни като иглени уши сокаци. Реката вонеше на изсъхнала риба, плодове, сол и плуващ боклук и тази миризма се смесваше със смрадта от животинските обори, кочини и гниещи отпадъци. Баржи, прекарващи храна, рибарски лодки, погребални шлепове и увеселителни корабчета се трупаха по реката в море от цветове и шум, бълбукащ по бързоструйните води. Аритът седеше на кърмата и гледаше към пристана. Забеляза наемниците, меджайската полиция и войниците от градския гарнизон, движещи се между продавачите, амбулантните търговци, моряците и крайречните обитатели, които се тълпяха по далечния бряг. Отдъхна си. Беше в безопасност. Повечето от аритите бяха задържани като в затвор по казармите си, но той, мним дезертьор, можеше да се движи свободно. Всичко беше планирано. Произхождаше от племената в Долна Нубия, кожата му беше светла, пък и лицето му беше скрито дълбоко в качулката — не би трябвало да привлича внимание.

Аритът размаха метличката от пера, за да отпъди рояците от насекоми, а с другата си ръка опипа камата и кесията с пари, пристегната здраво около кръста му. Не можеше да определи точния час, но инструкциите му бяха пределно ясни. Убийците щяха да го чакат във винарната в края на квартала, носещ името Свърталище на мистериите, там, където бедняшките квартали се доближаваха до сърцето на Некропола. Лодчицата му направи финална маневра и се завъртя така, че аритът да може да скочи на стъпалата, отвеждащи нагоре до кея. Той хвърли един меден дебен 45 45 Мярка за тегло на злато, сребро или мед, 90–91 г, плочки с това тегло от съответния метал се използвали като разменно средство преди откриването на парите. — Бел.прев. на лодкаря и побърза да се шмугне в мръсната, шеметна тълпа. Бездомни псета и голи деца със зачервени очи скачаха и тичаха насам-натам, лай и писъци се смесваха с призивите на търговците, с подвикванията на намазаните с дебел слой грим проститутки, с дрезгавите песни и крясъци, идващи от множеството плавателни съдове и сбутаните една до друга вонящи гостилници, които обслужваха крайбрежието. Аритът стисна здраво тоягата си и бързо се запровира напред, като се стараеше да избягва купчините боклуци, закачките, опитите на ярко гримираните проститутки да го съблазнят и досадните амбулантни търговци и улични продавачи, които непрестанно го дърпаха за ръкавите. Всеки гледаше да му продаде нещо, от статуетка на някой бог до парче мед, „паднало от небесата“, мелокия 46 46 Вид египетско ястие от рода на супата. — Бел.прев. или пък „младо девствено момиче“ от провинцията. Просяци в дрипи, с уста, подобни на зейнали черни дупки, от които надничаха развалени и криви зъби, с мръсна и груба кожа, се молеха за милостиня. Чуждоземни жреци напяваха монотонно химни на гротескни статуетки и подскачаха напред-назад, подрънквайки звънчета и камбанки. Свиреха свирки, мъже и жени си крещяха един на друг. Погребално шествие, водено от жрец с маска на Анубис, който току-що бе установил, че са поели в погрешна посока, вече доста пиян, се опитваше да оправи нещата, докато опечалените стояха нещастни и прегърбени над саркофага.

Аритът се измъкна от цялата тази суматоха и се шмугна в един тъмен тунел. От двете му страни се издигаха силуети на къщи и само тук-там по тях се мяркаше по някоя случайна входна врата, тънеща в мрака. Той разблъска група гърбави джуджета, надянали страховити маски, отблъсна досадните им просещи ръце и остана глух за умолителните гласове, идващи от сенките. На върха на дългата уличка спря и бързо се огледа. Беше сигурен, че са го проследили, но пък и той имаше свои хора, които следваха сянката му, за да го пазят. Мръсотията и зловонието бяха задушаващи. Усещането за заплаха, идваща откъм рушащите се околни къщи от двете му страни, беше реално и смразяващо. Но аритът не се притесняваше ни най-малко. Беше под защитата на Нема и на всевиждащия Сгеру. Излезе от тясната мрачна уличка на един площад точно в периферията на Свърталището на мистериите. Около него се редяха мръсни, мизерни сергии под парцаливи шатри, в които улични продавачи приготвяха сладкарската си продукция във вдигащи пара нечисти съдове или готвеха гъши крака, обилно подправени с билки. Изпод китка прашни палмови дървета един бръснар подвикваше за клиенти, а група писари с изпити лица бяха насядали под сянката де където сварят и предлагаха да напишат каквото и да е и на когото и да било. Деца претърсваха дълбоките коловози и неравния калдъръм за животински изпражнения, които после щяха да изсушат и да използват като гориво. Кучета се боричкаха за някакви мръсни остатъци от храна. Магарета и катъри ревяха, проточили жадно шии по посока на водата, бликаща от потрошен фонтан.