Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Амеротке потисна усмивката си.

— В такъв случай, драги приятели, сигурно знаете въпросите, които ще ви задам. Присъстваше ли някой от вас в Дома на гората, когато Имотеп е умрял?

— Ясно, ясно — невъзмутимо каза Куфу, — виждам накъде биете. Ние сме наследниците, ние сме облагодетелстваните от смъртта на Имотеп. Но със сигурност не ние сме причината за тази смърт. Нито аз, нито съпругата ми Бузирис, нито Матайа, нито който и да е друг от този храм е посещавал Дома на гората — поклати глава той. — Със сигурност, не и през последните няколко седмици. Но както отбелязах, Имотеп беше чест посетител тук, особено през последните няколко месеца.

— Защо? — попита Амеротке. — Да не би да подозираше, че се мъти нещо?

— Вероятно — внезапно се намеси Матайа. — Имотеп много се интересуваше от нашия Дом на книгите. Търсеше карти, чертежи, планове на земите между Тива и Първия праг и по-конкретно на оазиса Синджар и укрепленията Тимсах. Питах го защо, но той беше стар воин, хитър, лукав и потаен. Просто си потупваше носа и казваше, че се опитва да си възстанови някои конкретни факти.

— Проучвал е миналото?

— Да, но изглежда, се интересуваше повече от движението по пътищата на Собек, от маршрутите надолу по Нил. След избухването на бунта в Нубия спомена, че аритите може да използват тези пътища, за да прекарват хора на север. Господарю, Имотеп беше стар войник, с много спомени.

— И затова беше убит — промърмори Амеротке, — при това твърде мистериозно, в неговата собствена Къща на тишината. Имаме и труп, открит в градината. Имотеп ли пое отговорността за погребението му?

Куфу вдигна рамене и разпери ръце.

— Имотеп беше набожен. Той не познаваше човека, нито пък някой друг от домакинството му. Трупът обаче бе открит в неговото имение и очевидно беше жертва на аритите. Като акт на милосърдие Имотеп пое разходите по изпращането на трупа за балсамиране и за погребването му в обикновена гробница в Некропола. Все още е възможно да видите трупа; трябва да остане в нашия Дом на смъртта за определено време. Господарю Амеротке, ако няма нищо повече… имаме и други задължения. Нашият храм беше дълбоко разстроен от това, което се случи днес. Матайа ще ви съпроводи до Дома на смъртта. Говорете с Пазителя на труповете и с жреците и писарите там.

Амеротке кимна в знак на съгласие. Куфу и Бузирис станаха, поклониха се, взеха си довиждане и напуснаха.

Домът на смъртта се намираше сравнително наблизо и представляваше правоъгълна постройка от тъмен камък, с колони на входа, който водеше надолу към мрака. Матайа ги отведе по един зле осветен коридор към подземията, където приготвяха мъртвите за последното им пътешествие. Амеротке и Шуфой влязоха след нея в студеното, мрачно царство на здрача.

Жреци с погребални маски, изобразяващи ястреб, куче и лешояд, се движеха сред надигащи се кълба от пушек и пара в ярко осветени от факли и лампи стаи. Свърталище на духове, в което призрачните фигури на жреците припяваха редове от Книгата на мъртвите или се въртяха около леко наклонените плочи, върху които бяха положени мъртъвците, за да бъдат приготвени. От купи с бълбукаща самородна сода се надигаше солена на вкус пара, която се смесваше с аромата на мирта, тамян, канелено масло и сок от хвойнови плодчета. Трупове лежаха накиснати в солена вода, преди да дойде следващият етап на балсамирането. До тези вани бяха подредени старателно обозначени погребални делви, предназначени за вътрешностите, стомаха и белите дробове на мъртъвците. Дълги ленти киснеха в смола, за да ги използват след това за запълване на телесните кухини. До един плот някакъв жрец стоеше приведен над труп, приготвяйки се за хирургическото изваждане на органите със свещен обсидианов нож в ръка. Друг жрец извършваше със специална кука процедурата по счупването на носа и изваждането на мозъка през ноздрите. Отделни стихове от химни привлякоха вниманието на Амеротке.

около този, който е у мен“.

и вижда всичко, отмива твоите грехове“.

Фреските по стените изобразяваха претеглянето на душите пред Озирис, Анубис и Тот и бяха разделени на три групи. Художникът бе отделил специално внимание на онези от мъртвите, които се бяха провалили при претеглянето и бяха захвърлени на богинята куче Амемет, която схрускваше костите им, разкъсваше сърцата им и изпиваше кръвта им. Шуфой, който безкрайно се увличаше по подобни страховити сцени, беше готов да се заплесне до припадък, но Амеротке стисна по-здравичко ръката му, докато Матайа ги отвеждаше в един алков, където писарят на смъртта, приседнал на тапицирана табуретка, пишеше върху разстлан в скута му папирус. Той вдигна поглед и се усмихна, когато хесетата представи съдията, а после скочи на крака. Изтича донякъде и бързо се върна с Пазителя на труповете, длъгнест и кльощав жрец с остро лице, който ги отведе да видят тялото на Имотеп, накиснато за пречистване в солена вана. До него, с колене, прибрани до брадичката, беше тялото на мистериозния непознат, открит в градините на Имотеп. Амеротке помоли за разрешение да го проучи по-обстойно и жрецът се съгласи, като му подаде чиста кърпа. Амеротке коленичи до ваната и през блясъка на чистата вода внимателно разгледа безименното лице — възрастен стар мъж с къдрави кичури на главата, угаснали, хлътнали очи, доста мършави бузи и кокалесто и изтощено тяло. Дори смъртта не можеше да скрие факта, че жертвата не е пила едри глътки от богатствата на живота.