Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Много хитро — промърмори той, — наистина, много хитро! Тук имаме един арит, който открито си призна всичко, воден от желанието за помилване. Той бе докаран в града и нашият ескорт беше атакуван, но нападателите бяха разгромени. След това аритът беше докаран в храма на Нубия, заключен здраво в недрата на земята, в тази сигурна каменна клетка, и при все това могъществото на Нема го застигна, за да спре дъха му. Можете ли да си представите какво ще стане, когато тази история се разчуе из града? Зловещата репутация на аритите ще се разрасне, могъществото на тяхната богиня ще изглежда още по-вездесъщо. Никой не е в безопасност от тях! О, да, който и да е причинил това, е забъркал много горчива отрова!

Амеротке гледаше в земята, чудейки се какво трябва да стори. Искаше да се прибере у дома при Норфрет и момчетата, за да се увери, че всичко е наред. Изведнъж се сети за Шуфой, огледа се и го повика.

— Тук съм, господарю.

Амеротке му се усмихна и се върна в килията. Шуфой отиде с него, приклекна на пода в тъмния ъгъл и любопитно зазяпа трупа.

— Нима е възможно, господарю? — прошепна той. — Магия? Аритите да имат сили, които ние нямаме?

Амеротке приклекна и нежно докосна джуджето по челото.

— Ще ти кажа следното, Шуфой — усмихна се той, — във всичко това има логика и именно логиката ще разреши загадката, но как? Все още не знам — поклати глава той и извика на първожреца да дойде.

— Да, господарю? — отзова се Куфу.

— Тялото на Имотеп вероятно е било донесено тук, за да бъде приготвено за погребението, както и това на онзи странник, голия труп, открит в градината, нали така?

— Да. Приживе Имотеп ме бе помолил да се погрижа за неговото погребение. Не можем да откажем. Нашият храм е главен бенефициент на неговото завещание.

— Нека и трупът на затворника бъде откаран в Дома на смъртта — нареди Амеротке, като се изправи и се обърна. — След малко ще отида там. Е, обвинителю Валу — каза той, като отиде до него и му стисна ръката, — мисля, че за днес свършихме достатъчно работа.

— Ами Пармен и останалите хора от имението на Имотеп? — попита Матайа, пристъпвайки напред. Шуфой напусна ъгъла, за да може да се наслади напълно на нейната красота. Тя се усмихна и нежно го погали по темето. — Говориш за магия, малки човеко, трябва да ме посетиш. Ще ти покажа магьоснически ръкописи в нашия Дом на книгите — тя понечи да си тръгне, но преди това повтори: — Попитах ви за Пармен, господарю?

— Госпожо — отвърна Амеротке, трогнат от любезността на красавицата към Шуфой, — помолете Пармен и придружителите му да се върнат в Дома на гората. Ще ги посетя по-късно. Междувременно, преди да си тръгна, нека претърсим тази килия по-щателно за нещо нередно.

Обследваха гърнето за изпражнения, мръсната и празна купа за вода, но не намериха нищо необичайно. Напълно объркан, Амеротке разстроено поклати глава. Дръпна се встрани, тъй като дойдоха няколко слуги с импровизирана носилка, на която поставиха трупа, после го покриха с парче овча кожа и тръгнаха. Амеротке последва Куфу по коридорите навън от Дома на оковите, обратно при слънчевата светлина. Върнаха се в залата за аудиенции, където всички си измиха ръцете и лицата, после отново седнаха около масата и продължиха да се хранят и да пийват от виното. Валу мърмореше под носа си и клатеше глава, сякаш се заканваше на всички проблеми, които им се бяха струпали на главата. Амеротке поседя мълчаливо известно време, после се усмихна на домакините си.

— Приятели — каза той, — да си кажем правичката, ще бъде трудно да разрешим тази загадка, да прогледнем през лъжите и да установим истината. Има ли още нещо, което можете да ми кажете?

— Горчив плод от горчива реколта — промърмори Куфу.

— И кога мислите, че е била засята тази реколта? — влезе в тона му Амеротке.

— Според мен — намеси се Бузирис — и аз съм споделяла тези мисли с Матайа, — усмихна се тя на главната хесета, като я докосна деликатно по рамото, — това е станало преди много-много години. Аритите дълго са се готвили. Сега е жътвата за тях и те възнамеряват да нанесат колкото могат повече щети и разруха.

— И вие не знаете нищо — настоятелно продължи Амеротке, — нищо, което може да помогне за разрешаването на всички тези мистерии?

— Каквото знаем — отговори Куфу, — ви го казахме.

— А Имотеп? — попита Амеротке. — Той е бил близък на вашия храм, нали?

— Много близък — отговори Бузирис. — Според завещанието му, депозирано при жреците на Изида, Имотеп оставя цялото си имение на нашия храм.