— Не ми се искаше да ви отговарям преди малко там, в двора, господарю, но ако Сгеру ви възвестява смърт, трябва много да внимавате. Той винаги изпълнява думата си. Вие и близките ви сте в голяма опасност.
Валу тихичко измърмори едно проклятие и удари с юмрук по масичката.
— Коварството на Нубия! — прошепна той.
— Господарю — каза Матайа, а гласът й стана по-остър, — мислите ли, че сте единствени?
— Вие сте получили предупреждения — съгласи се Куфу, — но, господарю Валу, същото получих и аз, както и моята съпруга Бузирис и госпожица Матайа, а и всички останали служители в този храм. Всички сме набелязани за жертвоприношение. Не осъзнавате ли това? В очите на аритите ние сме предателите, ренегати, заслужаващи екзекуция.
Валу вдигна изненадано глава.
— Всички вие? — прошепна той.
— Всички ние — потвърди Матайа.
— А този Сгеру? — попита Амеротке. — Той тук, в Тива, ли е, или е в Нубия?
— Господарю — намеси се Бузирис, — той би могъл да е навсякъде: Тива, Мемфис, Нубия. Би могъл да е стражът отвън или просякът пред вратата. Не знаем.
— Но защо? — попита Валу. — Защо точно сега?
— Защо не? — отговори Матайа. — Нубия винаги е мечтала да бъде независимо кралство. Можете ли да си представите, господарю Валу, Нубия да прогони египетските войски, да изхвърли вицекраля на Божествената; нубийските отряди да се вдигнат и да нахлуят нагоре по Нил? Има хора, които мечтаят не само за независимо царство, а дори за господство на Нубия над Египет!
— Но защо точно сега? — настоя Амеротке, като отпи от чашата си с надеждата поне малко да облекчи напрежението.
— Те мислят, че това е най-подходящото време — отговори Куфу. — В природата, господарю, всяко нещо следва сезоните. Семената се засяват, спят известно време, после се разпукват и разцъфват. И с това е същото. Божествената е на трона над две години. Погледнете вашата история. При управлението на всеки един фараон Нубия отправя някакво предизвикателство, само че този път то е много, много по-сериозно.
Амеротке поклати глава — можеше да разбере нубийския бунт, но това надигане на аритите?
— И те са готови на смъртен риск? — попита той. — Като другарите им, аритите, които бяха набити на кол днес сутринта?
— Те дълбоко вярват в безсмъртието — отговори Матайа. — През каквито и мъки да преминат, ще попаднат в прегръдките на Нема и ще живеят щастливо през вечността.
Амеротке ужасено затвори очи. Припомни си как двамата с брат му се опитваха да тренират хрътката салуки 42 42 Салуки, или персийска хрътка е изящна, стройна, с висящи уши и лесно може да догони антилопа или друга плячка в дълбоките пясъци или скалистите планини. — Бел.ред.
в семейната им градина, а тя търчеше навсякъде и преобръщаше всичко наопаки, предизвиквайки пълен хаос. Ето това се беше случило и тук, помисли си той. Сгеру беше планирал да предизвика хаос и смут. Нападението срещу Божествената в момента на нейния триумф, покушението срещу нейния главен обвинител и върховния й съдия точно когато караха пленник арит в Тива. Меджайските съгледвачи, които мистериозно измираха; имперските куриери, които не достигаха до местоназначението си и изчезваха без следа. Той си пое дъх. Скоро армията на Омендап щеше да тръгне в поход на юг. И най-малкият проблем би могъл да прерасне в сериозна криза. Някои тивански аристократи негодуваха срещу Хатусу. Още от възцаряването й те изцяло се бяха противопоставили на това, жена да сложи Двойната корона. Подобно предателско поведение щеше да се разпространи като тиня в блато. Шушукането, клюките из двора, а после и в именията покрай Нил, щяха да наберат сила. Фараонът трябваше да абдикира, а можеше дори и да бъде премахнат! По-младият полубрат на Хатусу, Тутмос, щеше да поеме боздугана и скиптъра и да царува над Народите на Деветте лъка 43 43 Терминът се използвал в началото за враговете на Египет и за съседите му, които били девет на брой. — Бел.прев.
.
— Господарю Амеротке?
Съдията отвори очи. Куфу се взираше в него.
— Добре ли сте?
— Добре съм — отвърна съдията — и ще говоря откровено. Това, което е планирано да се случи тук, в Тива, идва направо от Царството на злото, от Сатаната. Всичко може да рухне. Искате ли това да се случи, първожрецо Куфу? Можете ли да си представите една неуспешна война в Юга? Либийците наблюдават и изчакват, същото правят и онези в Тива, които не подкрепят Божествената и чиято лоялност към Божествената къща е под въпрос. Помислете — каза той, — Сгеру е като някой, който грабва прът и го забива дълбоко в едно езерце, като върти и бърка с все сили, рови и разпенва тинята, докато размъти цялата вода. И това, което е обезсърчаващо — горчиво продължи той, — е, че в нубийския полк има такива, които биха могли да ни кажат истината, но изтезанията няма да дадат резултат. Всичко, което можем да направим, е да нараним някой невинен и да отблъснем тези, които са лоялни към нас.
Читать дальше