Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Слугите донесоха подноси с птици, приготвени с нарови зърна, резени агнешко месо, подправено с кориандър и розмарин, и чаши с великолепно бяло вино. Между бързите си лакоми залци Валу гръмко проклинаше последната вероломна атака срещу тях в града. Ако Амеротке не го беше прекъснал тактично, обвинителят щеше да се впусне в язвителна изобличителна реч срещу Нубия и нейния народ. Валу бързо си даде сметка къде се намира и на кого говори и гласът му позамря. Куфу отпиваше от чашата си, взирайки се любопитно над ръба й в Амеротке. Съдията леко му смигна в отговор, бързо и незабелязано, като извинение за лошите маниери на Валу и за невъзпитаната му и гръмогласна бъбривост. Първожрецът кимна разбиращо. Той остави чашата на масичката и щракна с пръсти. Веднага щом слугите се оттеглиха, той се наведе напред.

— Господарю, лоялността на всички нубийци сега е поставена под подозрение. Ние разбираме това. От името на този храм аз съм дал най-тържествена клетва пред Божествената, че нашата вярност към Великия дом е непоколебима и неизменна. Не мога обаче да потвърдя предаността на всеки един в този храм поотделно, нито пък да гарантирам за лоялността на нубийския полк. За вас, господари мои, остава да разрешите този проблем.

— Тогава да започнем от самото начало — каза Амеротке. — Нападението срещу фараона. Вие бяхте там. Вие убихте предателя, който се опита да убие нея. Вие действахте по-бързо от всеки един от телохранителите.

— Господарю Амеротке, идете в Дома на книгите, в царския архив; ще намерите там писма от мен и от съпругата ми, в които предупреждаваме министрите на Божествената и членовете на царския кръг, че нубийският полк не трябва да бъде допускан дори до нейната сянка. Наистина, аз разбирам защо тя настояваше — замълча Куфу, подбирайки внимателно думите си. — Фараонът искаше да покаже доверието си в нубийските войници и затова избраха хора, чиято преданост към короната е била доказана в Тива и на бойното поле.

— И все пак вие бяхте по-бърз — повтори Валу въпроса на Амеротке — от всеки един от телохранителите на Божествената.

— Защото моите подозрения за нубийския полк бяха все още много силни и съмнението глождеше сърцето ми. Видях как паланкинът напуска будоара и как носачът припадна. Никога досега не съм чувал такова нещо, млад воин, здрав и прав, да му призлее и да припадне! После убиецът тръгна. Помислете, господари мои, ами нападението върху вас тази сутрин? Сигурен съм, че и вие сте почувствали подозрения още преди първият арит да се появи.

Амеротке мрачно се съгласи.

— При това случката беше в двора на храма — продължи сухо Куфу. — Всеки носач трябваше да си стои на мястото, а не да се хвърля напред. Щом видях, че става именно това, просто грабнах по инстинкт копието и убих нападателя на фараона — засмя се той и разпери ръце. — Ако не го бях направил, сега и аз самият щях да бъда под подозрение. Спасих живота на фараона. И при все това ли съм под подозрение? Приличам ли на съучастник? Така или иначе… — намръщи лице Куфу.

Амеротке плесна леко с ръце.

— Първожрецо Куфу — каза той, — вашата лоялност не е под въпрос.

— Тогава защо доведохте пленника си точно тук?

— Защото искаме да изслушате много внимателно това, което той ни каза — тросна се Валу, — а после да го разпитате вие.

— Е, добре тогава, разкажете ми.

Амеротке погледна към царския обвинител. Валу натъпка още храна в устата си, вдигна рамене и се върна отново към голямата си чиния. Амеротке отпи от виното си, после с ясни и точни изречения преразказа признанието на нубиеца. Куфу слушаше, леко обърнал глава, сякаш слухът му не беше наред. Бузирис и Матайа стояха като хипнотизирани от това, което чуваха. Щом Амеротке приключи, първожрецът погледна към жена си, после поклати глава.

— Най-големите лъжи — каза той — често са всъщност леко видоизменена истина. Затворникът със сигурност не ви е казал истината. Нека обясня. Повечето нубийци идват в Тива да се сражават за Божествената. Те са добри войници, лоялни и солидни, на тях може да се разчита. Аритите са забележително изключение, при това те могат да упражняват голямо влияние — и го правят. Чувал съм за дебатите в царския двор, господарю Амеротке. Аритската твърдина в Бекна трябваше да бъде разрушена, земята там е осквернена — той замълча, дишайки дълбоко през носа. — Ще бъда кратък. Първо, повечето нубийци са верни поданици на Божествената къща, но щом веднъж се отметнат и станат членове на аритите, дават кръвен обет и вече няма връщане назад.