Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Кръвен обет? — изсумтя Валу и из устата му се разхвърчаха слюнки и полусдъвкана храна.

— Всеки новопосветен, приел култа към Нема — отговори Куфу, — трябва да удуши три жертви. Това е кръвният обет. По този въпрос затворникът ви е казал истината. Те вярват, че жертвоприношението е най-съвършено тогава, когато убийството се извършва чрез удушаване, така че ка , самата същност на жертвата, да се поднесе цяла на тяхната богиня хиена.

— Но подобни убийства зачестиха — каза Валу. — Бих разбрал, ако изчезне някой случаен войник, но подобно поголовно избиване чрез удушаване?

— Вие всъщност искате да кажете друго, нали? — попита Амеротке. — Че няма значение кого всъщност убиват те — той се обърна към обвинителя. — Помислете си, Валу, за Некропола, за бордеите на Тива. Кому ще липсва някой просяк, сакат, сирак, старица или самотница? Всъщност няма значение, така ли е, първожрецо Куфу? Те просто избират своите жертви на случаен принцип и ги удушават.

Върховният жрец кимна.

— Прав сте. Животът в Тива е много, много евтин, а и за аритите той е дори още по-евтин. Второ — вдигна ръка, за да продължи, — никой арит никога не нарушава своя свещен обет.

— Значи нашият затворник ни лъже — изсъска Валу. — Ще го изтезавам! Ще измъкна цялата истина.

— Не знам защо лъже — отговори му Куфу. — И няма да го измъчвате, обвинителю Валу, не и тук, не и в нашия Дом на оковите.

— А Сгеру? — бързо попита Амеротке.

Куфу даде знак на Матайа да обясни. Валу изсумтя презрително.

— Аз съм грамотна, господарю — усмихна се Матайа на съдията.

Амеротке кимна с разбиране. Като главна хесета на основен храм Матайа би трябвало да бъде образована, колкото всеки жрец лечител.

— Проучвала съм кралството на Нубия, неговия фолклор, обичаите и традициите — продължи хесетата. — Сгеру, Мълчаливеца, винаги е забулен в пълна тайнственост. Той или тя е от най-древната кралска кръв на Нубия. Който и да е Сгеру, притежава тотална власт.

— Как? — попита Валу. — Искам да кажа, ако аз, нубиец, бъда докаран при теб, как ще разбера, че точно ти например си Сгеру?

— Ето тук затворникът отново е излъгал — заяви Матайа. — Сигурно е бил отведен на някое тъмно място. Но трябва да е видял не Сгеру, а някой от неговите офицери; може да са му показали и Шешер.

— Верижка? — попита Валу.

— Същата дума означава и „да управляваш“, „да ръководиш“, нали така? — намеси се Амеротке.

— Вярно, господарю — усмихна се Матайа на Шуфой, който седеше като онемял от красотата на тази изключителна жена. — Шешер според легендата е верижка от чисто злато, използвана от самата богиня Нема в онова славно време, в което тя е водила война с боговете на Севера и Юга. Това е символ на върховна власт при аритите и се носи единствено от Сгеру или от този, когото той е упълномощил. Шешерът според преданието е дълъг около половин метър; състои се от малки медальони от чисто злато, свързани със сребърни халки; на медальоните има гравирана глава на хиена, чиито очи са от инкрустирани скъпоценни камъни, всеки от които представлява цяло състояние. Щом веднъж на новопосветения му поставят шешер на врата, вече няма връщане назад. Той трябва да извърши кървавото жертвоприношение или да посрещне най-мъчителната смърт, като бъде погребан жив в някое диво и пусто място. Подозирам, че церемонията е кратка и бърза. Кандидатът бива доведен и му се дава възможност да избира. Той неизбежно приема, защото аритите знаят как да действат. След това му дават червената кърпа и му отпускат известен период, през който трябва да изпълни кървавия си обет и да принесе своите три жертви. Щом го стори, всички врати се затварят. Той не може да се върне назад. Ако признае истината пред някого като вас, ще бъде екзекутиран като предател и убиец. Но по-лошото е, че ще е предал Нема, и както той, така и близките му ще бъдат обречени да погинат.

Амеротке се оглеждаше из това изискано местенце за похапване. На мозайките по стените с ярки и грабващи окото детайли и цветове бяха изобразени ловци на патици в папирусовите тръстики. Но при цялото това великолепие и изящество Амеротке почувства как плащаницата на страха се спуска над него и го обгръща. Сякаш стаята стана изведнъж по-тъмна, независимо от красивите лампи, проблясващи в алабастровите си гърненца.

— А скарабеят, донесен от Шуфой? — попита той.

Джуджето подаде ковчежето на Матайа. Тя го отвори, извади скарабея и парчето папирус, обследва внимателно и двете, след това му ги подаде обратно.