Пол Дохърти - Шпионите на Собек

В Двора на чинарите, мястото, в което се приемаха важни посетители, около тях се струпаха няколко коняри, дякони и слуги, за да разседлаят и разпрегнат конете им. Красиви хесети, с гъсти, намазани с благовонни масла и закичени с цветя перуки, с оскъдни одеяния, състоящи се от леки фустички около талиите и газени воали, драпирани около едрите им сочни гърди, се плъзнаха напред, потраквайки гривни, и им поднесоха купи с парфюмирана вода, за да си измият ръцете и лицата. Други хесети им предложиха кани с напитки от най-вкусни и току-що изцедени пресни плодове. Амеротке и Валу пийнаха, за да се освежат. Матайа, главната хесета, стоеше отстрани — висока, елегантна, изящна и поразително красива. Богатата й, напоена с благовония, перука обрамчваше лицето, сякаш изваяно от черен абанос, огромните й блестящи очи сияеха, чертите на лицето й бяха съвършено оформени, а пълните й сочни устни бяха леко отворени в най-гостоприемна усмивка. Беше облечена в надиплена ленена роба, а на краката й имаше посребрени сандали. Носеше малко на брой бижута — само фини златни гривни и огърлица от най-чисти карнеоли. Фини седефени обици, подобни на капчици, висяха на сребърни верижки от ушите й, а когато тръгна грациозно напред, от робата й се разнесе прекрасен аромат на син лотос. Тя спря пред тях, събра дланите на двете си ръце и изящно им се поклони.

— Господари мои, приветствам ви с добре дошли от името на върховния жрец Куфу и господарката Бузирис. Те ви очакват в Залата за аудиенции; в момента имат посетители по един спешен случай. Може би сте чули за ужасната смърт на Имотеп, бившия главен съгледвач?

— Караме един затворник с нас — прекъсна я грубо Валу, посочвайки сгърчения на земята арит, върху чиито голи телеса беше метнато парче грубо зебло. — Трябва да бъде затворен в Дома на оковите.

— А аз имам посетител за вас, господарю Амеротке — каза Матайа, като тактично игнорира неприкрито обидния тон на Валу и даде знак на един от слугите, който забърза през двора и изчезна през една врата. Когато се появи отново, след него подтичваше Шуфой, дребничкият главен слуга и приятел на Амеротке. Малкото човече търчеше напред, стискайки в ръце черно ковчеже, на чийто капак имаше изрисувана свирепа златна хиена с червени очи.

— Шуфой!

Амеротке коленичи и потупа дребосъка по рамото. Шуфой отметна настрани сивата си коса, разделена на път по средата, погледна тъжно към своя господар, а проницателните му хитри очи бяха толкова загрижени и погледът им — толкова драматичен, че почти отклоняваше вниманието от ужасния белег на мястото, където някога се бе намирал носът му 41 41 В Египет за кражба от гробници са режели носове. — Бел.прев. .

— Господарю, чух от вестоносеца, че ще дойдете тук.

— Всичко наред ли е? — попита Амеротке и взе малкото черно ковчеже от ръцете на Шуфой.

— Господарката Норфрет и момчетата са добре — усмихна се Шуфой. — Но пристигна ето това. Не съм счупил печата. Чух за екзекуциите и за нападението срещу вас. Аз трябваше да…

— Не, не трябваше — Амеротке счупи печата и измъкна отвътре проклятието на скарабея, полиран черен камък с рисунка в бяло — дебнеща хиена с огромна глава и зеещи челюсти, които й придаваха още по-ужасяващ вид. На малко парче папирус до него бе изписана ужасяваща заплаха: „Нема дебне“. Амеротке го подаде на Валу, чието лице пребледня, щом го прочете. Обвинителят само поклати глава, силно разстроен от заплахата, каквато сигурно бе изпратена и в неговото собствено имение.

— Госпожо Матайа — Амеротке взе предупреждението и го подаде на хесетата, — знаете ли какво означава това?

Тя шумно въздъхна и му го върна, а доброто настроение се изпари от лицето й. Погледна уплашено към затворника арит, после към Шуфой, който й отговори с поглед, пълен с обожание.

— Господарят Куфу ви очаква — заекна леко тя. — А затворникът… да, получихме съобщението ви и Домът на оковите е готов.

Тя ги поведе извън Двора на чинарите. Вървяха бързо. Шуфой, подскачайки като Данга джудже покрай Амеротке, без да си поема дъх, пръскайки слюнки наоколо, бълваше въпрос след въпрос, но Амеротке не обърна внимание на нито един от тях. Валу си мърмореше нещо и от време на време поглеждаше назад към пленника, обграден от палачите. Матайа изглеждаше притеснена и объркана. Тя се извини за това, че ще им се наложи да вървят дълго, и предложи да повика пазача на Дома на оковите, но Валу настоя лично да настанят своя затворник. Хесетата ги поведе през оградени от високи зидове градини, изпълнени с дървета от всякакъв вид, ограждащи басейни и езерца; наблизо имаше слънчеви павилиони на разположение на онези, които биха искали да се насладят на тяхната сенчеста прохлада. Един след друг прекосяваха дворове с изящно скулптирани фонтани, декорирани с разкошни цветни орнаменти, а после навлязоха в един по-тъмен район, където в отделен ограден двор се намираше храмовият затвор, Домът на оковите, построен от най-черен базалт.