Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Съдията отиде при Валу, който го дръпна на достатъчно голямо разстояние, за да не ги чува затворникът.

— Време е да се връщаме в града — просъска му Валу, опрял ръце на бутовете си, като го гледаше ядосано. — Имаме признанията му. Ще ги приложа към моя рапорт, предназначен за очите на Божествената. Ще ви изпратя копие.

— И къде ще закараме нашия затворник?

Валу се усмихна тънко.

— Ей, ти! — махна той на един войник от охраната. — Отиваш в града да намериш първожреца Куфу в храма на Нубия. Кажи му, че карам един арит при него, за да го разпита в Дома на оковите. Тръгвай веднага.

Войникът вдигна ръка за почест и се втурна по прашния път.

— Защо в храма на Нубия? — попита Амеротке.

— Господарят Куфу трябва да изслуша нашия затворник. Куфу е върховен първожрец, лечител, нубиец. Той е сведущ в историята и обичаите на своята страна. Така че, хайде — пристъпи Валу към затворника и го ритна по крака — да се връщаме в Тива.

— Вие обещахте! — изгледа го кръвнишки мъжът.

— Казах, че бих те освободил — ухили се Валу. — Никога не съм споменавал кога и къде. Хайде! — той плесна с ръце. — Време е да вървим.

Изсвири рог. Кортежът се строи и охраната потегли. Валу се качи в колесницата на Амеротке и се настани до него, а групата на палачите заедно с окования затворник помежду им завършваше колоната. Слязоха на главния път, отвеждащ до извисяващите се пилони на двукрилата Сфинксова врата. Надувайки раковинния си рог, вестоносецът на Валу и група наемници, вдигнали вимпели в синьо и златно, на които се виждаше йероглифът Джед , означаващ „Господство“, бързаха напред, за да разчистват пътя. Охраната разбутваше магарета, носилки и двуколки, тълпи от селяни, фермери и рибари, огъващи се под тежкия товар на кошовете и дисагите си, натоварени с всевъзможна стока. Дори и група палачи меджаи, влачещи през прахта дървена носилка, върху която бе проснат осъден мародер на гробници, увит в овча кожа, се отдръпна и спря, за да стори път. Ритаха окървавеното мръсно покривало, метнато върху пленника, с твърдите си, мазолести боси крака, за да го принудят да спре да пъшка и да охка. Група пътуващи музиканти, понесли маските и реквизита си, натрупани на висока купчина върху дървена платформа, се оказа твърде пияна, за да се отдръпне овреме, и бе пометена от пътя от градушката на ударите, сипещи се от тоягите и криваците на войниците от охраната на Валу.

Амеротке забеляза, че суматохата и глъчката, типични за подобни тълпи, внезапно стихват при приближаването им. Нищо враждебно или застрашаващо — просто всички се стряскаха и смълчаваха, щом зърнеха голия окървавен арит. Същото стана и когато влязоха през градската врата под дрънкането на цимбалите и рева на роговете. Тръгнаха по широкия Път на сфинкса, засенчван от извисяващите се в дълга редица черни сфинксове, изваяни от ярко блестящ на слънчевата светлина базалт. Хората от града и околностите се тълпяха шумно по него и се блъскаха едни други, проправяйки си път към различните пазари, подслонили търговците от отделните браншове — килимари и медникари, продавачи на благовония и тъкачи, майстори на сребърни и златни изделия. Всички спираха, щом зърнеха групата на Амеротке. Същото правеха и търговците без официални разрешителни от Града на мъртвите. Те бяха прекосили Нил откъм Некропола със своите подноси и кошници, пълни с макети и модели на погребални сандъци, ковчези, саркофази, шабти 38 38 Различни фигурки, които се поставяли в саркофага и по пода около него заедно с другите погребални предмети. — Бел.прев. , обзавеждане за гробници, погребални делви за вътрешностите на мъртъвците, амулети и дори образци от стенни рисунки и фрески — всичко за онези, които пожелаят да си купят погребални стоки за подготовката на своето последно пътешествие към Далечния хоризонт. Те спираха да позяпат процесията на съдията, после хващаха кошовете си и бързешком се оттегляха. Още по-бързи бяха хората скорпиони и хората гущери 39 39 Джебчии и мошеници, контрабандисти, продавачи на отрови и пр. — Бел.прев. , които сновяха из тълпата в търсене на лесна плячка сред суматохата на тълпата и най-вече сред по-лекомислените и доверчивите. Амеротке зърна няколко лица, които му бяха познати от съда. Подобни мошеници и криминални типове, както и всички тези нелегални амбулантни търговци, обикновено внимаваха любопитството им да не им изиграе някоя лоша шега и гледаха да не се навират в очите на органите на реда. И все пак хищниците бяха навред, ловуващи на глутници, особено сега, когато нубийската полиция беше затворена в своите казарми.