Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Но мнозина от вас са приели това, което онзи непознат ти е предложил — настоя Амеротке. — Което беше?

— О, най-напред просто една история — отговори уморено аритът, — история, която бях чувал толкова пъти преди. Красотата на Нубия, благородството и достойнството на нейния народ, начинът, по който е била потискана и плячкосвана от Египет. Че нубийците копнеят да бъдат свободни. Слушах и кимах в съгласие, защото това, което той казваше, беше истина, нещо, което обичайно се разправяше край нубийските лагерни огньове. Попитах какво общо има това с мен. Аз бях роб на фараона. Служех в гарнизона в Тива. Какво предлагаше той? След това мъжът се представи като пратеник на Сгеру.

— Мълчаливеца? — попита бързо Амеротке. — Кой е той?

— Нашият водач — отвърна мъжът. — Живото въплъщение на Нема. Той проповядва култа към нея, той приема обетите от тези, които й се посвещават. Непознатият заяви, че е пътувал от Нубия, за да се срещне с мен, после заговори за семейството ми.

— Аха — прекъсна го Амеротке, — разбира се. С едната си ръка ти е предложил мечтата, а с другата — заплахата. Имаш близки, роднини, нали?

— Разбира се — отговори нубиецът. — Аз принадлежа на своето племе. Селото ми е известно, както и хората, които имат родствена връзка с мен.

— А Нема? — попита Амеротке. — Знам нещичко за твоята богиня, но по-подробно?

— Тя е едновременно разрушителка и създателка — отговори нубиецът. — Тя властва над всички неща и вижда всички неща. Това проповядваше Сгеру. Аз трябваше да бъда предан на Нема, а не на фараона. Беше ми обещано, че ако стана неин посветен и отдаден последовател, ще намеря истинско щастие както в този, така и в следващия живот. Щях да се завърна в Нубия, окичен със слава и великолепие. Щях да бъда тачен и възхваляван като герой. А когато дойдеше ред да умра, нямаше да имам нужда от жреците на Озирис. Или от онзи, който носи кучешката маска 37 37 Жрец на Анубис, бога на мъртвите, с глава на чакал, който често се обърква с куче; жреците на Анубис и на Озирис извършват погребалните ритуали по балсамирането. — Бел.прев. ; тялото ми щеше да бъде оставено на лешоядите, а душата ми щеше да се наслади на прегръдката на Нема.

— И ти повярва във всичко това? — попита Амеротке.

— Толкова, колкото и вие, господарю, вярвате, че след като умрете, вашата ка отпътува във Вечния запад. Защо да не вярвам? Култът към Нема е популярен в Нубия, мнозина го изповядват тайно.

— Но има и нещо повече от това, нали? — намеси се Валу. — Трябвало е да направиш жертвоприношение на Нема?

— Да, говорителят на Сгеру заяви, че ще бъде избрана определена жертва специално за мен. Трябваше да използвам свещената червена кърпа, за да извърша жертвоприношението.

— Но не ти беше казано кой точно ще бъде обектът ти? — попита Амеротке.

— Разбира се, че не! Тази информация щеше да ми се даде по-късно, едва след като приемех да дам обета.

— И ти прие ли?

— Как мислите? — цинично се усмихна нубиецът. — Бях сам в тъмна стая, далече от останалите си другари, мъжът, стоящ току зад гърба ми, беше готов да ме убие при първия даден знак. Имах роднини в Нубия, те бяха застрашени. От друга страна, пратеникът говореше за осъществяването на мечти, които аз самият също споделях.

— И тогава?

— Той поиска от мен да дам обет. Бях ли готов? Казах, че съм готов. Дадоха ми бокал с вино, най-хубавото, което някога съм вкусвал. Казаха ми да го изпия бързо, и аз го направих. Сигурно в него имаше някакъв упойващ еликсир, защото се почувствах така, сякаш се нося по вода. Усещането не беше болезнено, но дълбоко чувствено, същото, което изпитваш, когато легнеш с млада, здрава и страстна жена. Загубих съзнание. Когато се събудих, се намирах отново на мръсната улица, а моят другар се хилеше над мен.

Амеротке се наведе. Вече не забелязваше мърморенето и бъбренето на охраната, прахта и вятъра, нито пък мислеше за кървавата гледка, на която бе станал свидетел. Проучваше внимателно затворника, чудейки се дали казва цялата истина: отговорите му имаха своята логика, но защо се изповядваше пред тях сега?

— И така, значи ти стана един от аритите? — попита го Амеротке. — Член на тази тайна секта. Как можеш да различиш тези, които са членове, от онези, които не са?

— Имаме свои кодове и знаци, символи, които можем да надраскаме в прахта или във вино, разлято по масата. Организирани сме в групи от по десет души. Аз станах главатар на моята десетка.

— Но ти никога не си извършвал кърваво жертвоприношение? — попита Амеротке. — Да удушиш някого?