Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Който и да бе виновен, мрачно си помисли Амеротке, беше постигнал успех, далеч надвишаващ и най-големите очаквания. Хатусу и Сененмут бяха изключително разстроени и объркани. Великата къща не знаеше кой път да подхване и накъде да гледа. Армията не можеше да реши дали да тръгне на поход, или да остане в Тива. Амеротке дочу шум и погледна в посоката, от която идваше. Една колесница се носеше с гръм и трясък към него. Той въздъхна, изправи се и излезе от сянката. Кочияшът дръпна поводите, направи завой с колесницата едва удържайки конете, които нетърпеливо дърпаха да се втурнат назад.

— Господарю Амеротке! — офицерът засенчи очи с ръка срещу слънцето. — Господарят Валу каза, че всичко е приключило.

— Всички ли са мъртви? — попита Амеротке.

Мъжът поклати глава.

— Единият от предателите се уплаши, като гледаше как набиват другите на коловете, и предложи да изтъргува живота си. Господарят Валу — ухили се офицерът — заради вашата чувствителност, де, нареди всички да се преместят от Хълма на Черепа и каза да се присъедините към него.

Благодарение на решението на Валу ескортът с войниците от охраната му и палачите бяха напуснали хълма за екзекуции, който се бе превърнал в кървава площадка, постлана с черга от почервенели пера, хвърчащи от лешоядите и ястребите, дошли да пируват. Очите и ушите на фараона се беше оттеглил в малък оазис на пътя, водещ към главното шосе за Тива. Беше се настанил удобно върху преносим стол от акациево дърво, надигаше инкрустиран със скъпоценни камъни бокал и посръбваше сок от изцедени пресни плодове, налят от един слуга. Друг слуга държеше яркоцветен слънчобран над главата на господаря си.

— А, Амеротке — каза Валу и потупа възглавницата до себе си.

Съдията пристъпи в сянката и седна. Странна гледка. Валу, отпиващ деликатно, със слугата, приклекнал до него. Малко по-нататък войниците и другите наемници се опитваха да се скрият на сянка, където намерят, а точно срещу Валу седеше присвит един арит, с ръце, завързани за китките и вдигнати над главата. Чернокож ветеран от Горна Нубия, затворникът беше със ситно къдрава, прошарена със сиво коса, окървавеното му лице бе загрубяло и обветрено, а голото му изранено тяло беше набръчкано от годините. Взираше се в Амеротке, после погледна обратно към фараонския обвинител.

— Това е? — попита съдията.

Валу даде знак на арита.

— Нема — каза аритът.

— Нема? — попита Амеротке и отклони предложената му от Валу чаша. — Това е името на твоята богиня хиена.

— Ние сме част от нея — отвърна мъжът, — просто косми по нейния гръб.

— Но някога бяхте част от Египет? Вие душехте земята пред фараона! — възкликна Амеротке. — Вие ядяхте нейния хляб и се заклехте във вярност на нашите богове.

— Грешка — прошепна нубиецът, гърчейки се от болка.

Без да обръща внимание на възклицанията на Валу, Амеротке измъкна кинжала си, наведе се и сряза въжетата, с които бе вързан нубиецът. Грубата връв изплющя и затворникът въздъхна с облекчение, свали ръце, после енергично започна да ги разтрива. Амеротке извика да му донесат мех с вода. Затворникът получи глътка, преди Амеротке да му го вземе обратно. Съдията се протегна и опря острието на кинжала си във врата му.

— Страхуваш се от набиването на кол? — отдръпна кинжала си Амеротке. — Искаш да живееш?

— Да, господарю.

— Защо?

— Както казахте, аз наруших клетвата си — отговори аритът, но думите му прозвучаха някак цинично и Амеротке се запита дали разкаянието му е искрено, или само се преструва. — Искам да си вървя. Казах на господаря — кимна той по посока на Валу, — че за малко сребро, мех с вода, кама и тояга, нещо, което да увия около тялото си, малко хляб и изсушено месо, ще говоря.

— Това зависи — изсъска Валу, — от стойността на нещата, които ще кажеш. Ако лъжеш или ни подвеждаш, ще се присъединиш към другарчетата си на коловете! На лешоядите точно им се отвори апетит. Този ден ще свърши. Ще падне мракът. Още мършоядни ще дойдат. Мога да те набуча на кола още тази вечер преди залез, после да стоя и да слушам писъците ти.

За един кратък момент, за няколко удара на сърцето Амеротке съзря омразата, която проблесна в очите на затворника. Този мъж, помисли си той, все още не беше свършен, макар да твърдеше, че иска да си признае.

— Кажи ми — усмихна се Амеротке — какво е истинското ти име. Разкажи ми твоята история.

Мъжът се прокашля да прочисти гърлото си. Той жадно гледаше към меха с водата. Амеротке му даде да пийне още няколко глътки.