Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Спъна конете, после кръстоса крака в сянката на дърветата, като облегна гръб на ствола на едното от тях. Освободи лицето и главата си от диплите на тогата си и зарея поглед през пустинята. Затаи дъх, а душата му закопня за онези, които обичаше — Норфрет, неговата съпруга, Ахмазе и Кърфей, неговите двама синове; Шуфой, джуджето с обезобразеното лице, негов пратеник, приятел и компаньон. Затвори очи и извика своите мъртви родственици — родителите си, братята и сестрите си, които бяха отпътували в Далечния запад, за да почиват във вечните полета на никога несвършващите сънища. Амеротке разпери ръце и заприпява своята собствена молитва към Онзи, който вижда всичко, Вечното творение, Най-здравия, Най-силния, Първопричината и източника на всичко. През ума му мина мимолетната мисъл за статуите на създания с глави на Анубис, на Сет и на Зеленокожия Озирис. Беше му трудно да приеме толкова много същества за богове, гранитните им статуи с техните мъртви очи и глухи уши. Припомни си молитвите на Мединет, един свещеник — пророк от Ахмин 32 32 Район на източния бряг на Нил, столица на Девети ном на Горен Египет, със светилище на бог Мин, аналог на гръцкия бог Пан. — Бел.прев. , който се беше подвизавал из Тива и я бе очаровал със своята теория, според която Бог беше едно-единствено, вечно създание. Мединет беше обявен за еретик, но Амеротке беше запленен от неговите идеи, които определено бяха намерили подходяща почва в душата му.

Цвиленето на конете прекъсна унеса му. „Съжалявам — прошепна им той, — но първо трябва да се поохладите малко!“, после стана, отиде до колесницата, обу си сандалите, взе малкия мех за вода, направен от газелска кожа, и застана пред конете. Напълни шепата си с вода и им даде да пийнат, после разтри мускулите им с влажната си ръка. Надигна меха към устата си, отпи голяма глътка и отново приседна под сянката. Припомни си присъдата, която бе издал срещу нубийските убийци, и се опита да осмисли вихрушката от събития, която се беше разразила из Тива, разтърсвайки Великата къща 33 33 Първоначално думата „фараон“ е означавала голяма (велика) къща, а впоследствие — стопанин на голямата, или великата къща. — Бел.прев. . Спомни си последната си среща с Божествения кръг — Хатусу, с поглед, искрящ от ярост, Сененмут, разтревожен, Валу, с безконечните си въпроси, с острите си черни очи, които никога не спираха да шарят. Амеротке винаги си беше задавал въпроси за лоялността на Валу, защото той беше човек, който можеше да бъде подкупен, тъй като беше користолюбив; при това политическите интриги му се удаваха, както летенето — на птиците, политиканстването просто му беше втора природа!

Куфу, върховният жрец на храма на Нубия, Бузирис, прелестната му съпруга, и тяхната невероятно красива прислужница, хесетата Матайа, също присъстваха на срещата заедно с генерал Омендап и няколко други сановници. Гневът на Хатусу не знаеше граници. Беше нахлула на север, за да се разправи с една опасност, и докато отсъстваше, зад гърба й беше изникнала друга. Настоящата опасност беше твърде сериозна и злокобна. Южната провинция Нубия беше източник на огромни богатства за Египет — дърво, слонова кост, абанос и скъпоценни камъни. И нещо по-важно — Нубия контролираше долните райони на Нил. Един бунт там можеше да причини невероятни проблеми и щети на Великата къща. Амеротке си припомни това, което знаеше той самият. Хората от Долна Нубия бяха с по-светла кожа; тези от Горна Нубия бяха с по-тъмен цвят, почти черни 34 34 Приблизително половината от населението на Нубия — и на днешен Судан — се състои от представители на негроидната раса, а другата половина е от арабо-семитската група и е с по-светла кожа. — Бел.прев. . Като цяло те бяха могъщ сбор от племена и родове, които фараонът винаги държеше много изкъсо. Бащата на Хатусу, Тутмос I, ги беше разгромил решително в съкрушителна битка, беше обградил и завзел техните твърдини и беше приел Нубия под крилото си, сиреч беше я анексирал. Аритите, убийците от кланицата, бяха друг, различен проблем. Посветени на тяхната богиня хиена, те се бяха оттеглили в тайните си укрепления в Бекна, отказващи да се подчинят на жезъла и боздугана на Тива. Амеротке пое дъх, стремейки се да се отпусне и да си почине, като пресява различни проблеми. Първо, Хатусу беше нахлула на север, за да се разправи с морския народ. Победна кампания наистина, но почти веднага след това Нубия се беше вдигнала на бунт. И това не беше изненада — тази богата, могъща провинция винаги беше готова да изпробва мощта на фараона. Така че какво беше новото тук? Амеротке избърса лицето си. Появата на убийците арити обаче беше истински шок. Той примигна. Не беше време за подобни убийци и за техните кръвожадни култове и странни символи на вярата. В миналото и той, и мнозина други бяха давали съвети, че Бекна трябва да се обкръжи и да се срине до основи, така че да не остане камък върху камък на мястото й. Този съвет беше пренебрегнат и сега Хатусу трябваше да плати тежка цена за това. Бяха я убеждавали, че Бекна е цирей върху кожата на Египет и че трябва да се разправи по най-бързия начин с него, светкавично, за да не се допусне атаката да ескалира в по-нататъшни безредици и да се надигнат вълнения в цялата провинция. Сега изглеждаше, че аритите са прекарали последните двадесет години, ближейки раните си и увеличавайки влиянието си. Атаката срещу Хатусу в Карнак доказа, че те са проникнали в нубийския полк и дори нещо повече. Немалко меджай, тези изкусни съгледвачи на египетската армия, Очите и ушите на генерал Омендап, падаха поразени от някаква мистериозна, жестока отрова в лагера си във Фаринал или из Червените земи. Никой не можеше да каже защо и как са били избрани жертвите. Те получаваха халюцинации и страховити видения, преди да умрат в страшни мъки. Но как бяха отровени? Водоизточниците и провизиите се проверяваха най-щателно, но все пак убийствата се случваха. Амеротке подозираше, че изборът е случаен и цели причиняването на колкото е възможно повече хаос и страх, и предполагаше, че всичко това сигурно е работа на аритите. Меджаите бяха елитният корпус на армията. Ако техният боен дух бъдеше сразен още преди да започне кампанията, какво щеше да се случи, когато Омендап предприеме настъплението си?