Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Не съм ли? — усмихна се затворникът. — О, правил съм го. Имаше някои приятелчета, на които не можеше да се има доверие. Онези, които първо дадоха обет, а после започнаха да се дърпат, както и тези, които за жалост ставаха твърде любопитни. Бяхме много бдителни за шпиони и предатели. Животът е евтин. Телата могат да бъдат продавани и купувани. Някои от нас направиха кърваво жертвоприношение, на други беше наредено да изчакат своите нареждания. В едно нещо обаче бяхме сигурни. Това, което правехме, го правехме за славата на Нубия и един ден щяхме да съборим властта на фараона. Трябваше да чакаме знак.

— Какъв знак? — попита Амеротке.

— Казано ни беше, че когато бъде даден, ще го разпознаем. Междувременно аз живеех моя нов живот. — Затворникът се поизпъчи. — Все едно че годините бяха изчезнали. Вече не бях част от Египет, а от Нубия. Бях предан на Нема, а не на фараона. Вече се бях отличил в битките. Четири пъти бях отнемал вражеска глава. На мен бе възложено да организирам пренасянето на паланкина на фараона. Останалото беше толкова лесно. И щяхме да успеем, ако не беше Куфу — изплю името му затворникът.

— Ти го презираш? — попита Амеротке. — Върховният жрец на храма на Нубия?

— Предател, псе на фараона, нейно оръдие. Души земята пред нея! Какво знае той за Нема, за истинската религия на Нубия, за хората, които е предал? О, той може да парадира из своя храм също като фараон в двореца си, но Куфу вече е осъден като предател. Той и неговата кучка, жена му Бузирис, може и да са от нубийска кръв, но чрез предателството си са станали повече египтяни от всеки египтянин — затворникът се обърна настрани, изкашля се и се изхрачи на земята.

— И Куфу, и жена му са в списъка на набелязаните жертви, така ли? — попита Валу.

— Те са предатели и еретици; кланят се на египетските богове, ядат хляба на фараона и пият нейното вино. Те са лакеи в нейния двор! Също като останалите й жреци, питомни паленца! А освен всичко това — премина в ръмжене гласът на нубиеца — те нямат чиста кръв!

— Чиста кръв?

— Питай него! — посочи аритът към Валу.

— Е, обвинителю? — Амеротке се обърна към Очите и ушите на фараона.

А обвинителят просто си седеше, дъвчейки ъгълчето на устата си, и се взираше в арита.

— Кажи му! — настоя затворникът. — Кажи му това, за което питаше нас!

— По време на разпитите — бавно отвърна Валу — аз издигнах хипотезата, че Сгеру би могъл да е някой от йерархията в храма на Нубия.

— Имате предвид жреца Куфу или жена му?

— И това е възможно — отвърна Валу. — Знаем за хора, които са имали власт и които са заговорничили срещу фараона. В крайна сметка държавната измяна остава скрита, а ако успее, вече не е измяна, нали?

— И какъв беше твоят отговор? — обърна се отново Амеротке към затворника.

— О, аз ще ви кажа какъв беше — бързо го пресече Валу. — Очевидно Сгеру е от най-чистата царска кръв на Нубия, аристократ. Забранено е за всеки, който има смесена кръв, един вид всеки, който е мелез, да бъде допускан до кръга на аритите. Жрецът Куфу и жена му Бузирис са от смесено потекло. Бащите им са войници, египтяни по произход, само майките им са нубийки. Може би си спомняте — отсечено и сухо продължи Валу, — че жрецът Куфу и съпругата му бяха изпратени като посланици в Нубия веднага след бунта, избухнал там. Но бяха отхвърлени като нечистокръвни и обявени за недостойни да се срещат с нубийските вождове. Не, не, господарю Амеротке — поклащаше се напред-назад Валу, — според този човек и според другите Сгеру не само трябва да има чиста кръв, а да е и от царско коляно. Не е ли така?

Полузатворил очи, затворникът леко кимна с глава.

— Тогава кой би могъл да е Сгеру? — продължи да настоява Амеротке.

Затворникът вдигна рамене.

— Офицер — отговори той, — свещеник, просяк от улицата…

— А атаката срещу фараона — продължи разпита Амеротке, — как точно я организира Сгеру?

Затворникът облиза устни и се загледа нагоре към клоните на дървото.

— В Тива беше всеизвестно — отвърна бавно той, — че Божествената кучка…

Амеротке вдигна ръка, за да спре опита на Валу да възрази на обидата.

— Фараонът — самодоволно и мазно се захили аритът — иска да покаже доверието си в нубийския полк. Ние бяхме избрани да носим паланкина й. Веднъж щом се стигна дотам — сви рамене той, — вече беше лесно. Тайно, в глуха доба, аз бях призован на среща и ми бяха дадени инструкции. Уговорихме се, че щом влезем в храма, в сърцето на главния им бог в Карнак, ще извършим нашето жертвоприношение и ще изпратим фараона на Запад — кървав дар за Нема.