Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Именно! — съгласи се първожрецът.

Амеротке наведе поглед към бокала си с вино. Сети се за Пармен и другите, които чакаха в преддверието отвън.

— Ами смъртта на Имотеп? — попита той. — Какво можете да ни кажете за нея?

— Имотеп беше фаворит на стария фараон. Роден е в Нубия — обясни Куфу. — Когато Тутмос I нахлу в страната и я завладя, Имотеп застана на неговата страна. Доказа се като забележителен и страшен воин и изкусен съгледвач, а съветите и подкрепата му за стария фараон бяха безценни. Светая светих на Нубия беше щурмувана и превзета. Имотеп беше щедро възнаграден. Получи в знак на благодарност свещената статуетка на аритите — хиена от масивно злато, както и немалко сандъчета, пълни със сребърни и златни слитъци. Беше доведен в Тива, за да бъде обсипан с още и още почести; всичко това се случи преди много години. Предаността му към Божествената никога не е била под въпрос. Той живееше в Дома на гората заедно с близките си. Всички до един са нубийци.

— От чиста кръв? — попита Валу.

— От чиста кръв — съгласи се Куфу, — но враждебни към аритите. Имотеп беше извънредно загрижен и притеснен за настоящата криза. При едно от посещенията си искаше специално да дискутираме ситуацията в Нубия; проучваше една стара карта и някакви чертежи и планове, съхранявани в нашия Дом на книгите. По-конкретно се интересуваше от пътя на Собек през оазиса Синджар.

— Около който изчезват имперските куриери — каза Амеротке. — Имотеп засегна ли този въпрос?

— Всъщност не. Просто помислих, че това е един стар войник, който си припомня някогашните славни дни. Обаче няколко дни преди покушението срещу Божествената в занемарената и буренясала градина в имението на Имотеп беше открит труп; главата му беше обръсната, тялото — съвсем голо. Беше удушен с червената кърпа на аритите, а ръцете му бяха отрязани, само боговете знаят защо, и тялото му беше скрито под някакви храсти. Имотеп много се разтревожи. Никой не знаеше кой е и откъде е този човек, какво е правил и защо аритите са го убили в имението на Имотеп. Вчера следобед, както знаете, Имотеп се оттеглил в Къщата на тишината, по-скоро голяма градинска вила, отколкото обикновен павилион, с шест прозоречни отвора високо в стените; те са много тесни и всичките имат решетки. Няма никакъв друг вход или изход, освен двукрилата врата във фасадата. Имотеп я заключил отвътре, а Рахмел спуснал резетата отвън. Цялото домакинство очаквало господарят им да се върне непосредствено преди залеза.

— И? — попита Валу.

— Имотеп просто не се появил. Пармен наредил да махнат външната греда и резетата и разбили вратата. Намерили господаря си вътре, паднал върху няколко възглавници. Бил удушен, а червената кърпа била здраво пристегната около врата му. Златната статуетка на хиената и кюлчетата от сандъчетата били изчезнали…

Куфу се канеше да продължи разказа си, когато вратата изведнъж рязко се отвори. Един слуга се втурна вътре и коленичи пред тях.

— Господари — изстена мъжът, — трябва да дойдете веднага. Затворникът, този, когото заведохте в Дома на оковите… Бил е открит удушен в килията си!

Когато Амеротке и другите стигнаха до Дома на оковите, завариха пълен хаос. Преддверието и тесните пасажи бяха толкова претъпкани с хора, че се наложи съдията да нареди на всички да излязат на двора, като инструктира един офицер от своята охрана да се погрижи никой да не остане вътре. После, последван от Шуфой, Куфу, Бузирис, Матайа и Валу, отиде по тъмния коридор до килията. Аритът лежеше проснат на земята, с глава леко килната настрани, с печално синкавосиво лице, изхвръкнали очи, изваден език и пяна на устата. Червената кърпа около врата му беше затегната здраво като примка на бесило. Амеротке я сряза и тялото се разтресе страховито, докато въздухът излизаше от него. Амеротке опипа лицето му отстрани: беше студено и вкочанено. Валу вдигна парчетата от срязаната червена кърпа и ги запрати настрани, после започна да обикаля и да оглежда килията, без да обръща внимание на твърденията на Куфу, че няма таен вход. Помещението представляваше каменна кутия, двойната врата беше осигурена с катинари, резета и греди, които се затваряха здраво отвън. Съдията провери купата с вода. Беше празна, силно зацапана с прах и от нея се излъчваше същата противна воня, както от цялата килия. Амеротке се вгледа в тялото на пода, без да дава ухо на шепота на Куфу и на потока проклятия и ругатни на Валу. Вдигна парчетата от червената кърпа. Грубото платно беше усукано така здраво, че да стане яко като въже. Възелът на примката, направен явно зад дясното ухо на мъртвеца, беше твърд като брънка от верига. Единият ъгъл на кърпата беше зашит. Амеротке го вдигна с камата си, разчопли го с върха й и се загледа в малките камъчета, които изпаднаха оттам.