Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Господарю, тези пеперуди ей там току-що изядоха една лястовица.

— Да, да — разсеяно отвърна Амеротке.

— А кралското синьо рибарче над онзи басейн цялото гори в божествен пламък.

— Шуфой, какво ми…?

— Наситина, господарю, вие спите — захили се Шуфой. — Е, аз също, само че по-шумно от вас. Гризе ви любопитството за този храм, нали? Ако аритите имат гнездо и ако техният Сгеру има леговище, то със сигурност ще бъде тук. Макар че… — спря той и отвори с щракване ветрилото си — възлюбената на Хор само възхвалява този храм, но все пак — погледна косо той господаря си и му смигна — откъде ли е толкова сигурна?

Амеротке се наведе.

— Разбира се — прошепна той и целуна Шуфой по челото. — Толкова малък, но толкова хитър и умен! Хатусу сигурно има шпиони тук, някой, който държи работите в този храм под око, някой, който е толкова високопоставен, че Божествената не иска да сподели информацията си дори с мен или с Валу. Е, дребосъче, любовнико на Матайа, време е да тръгваш!

— Господарю, бъдете внимателен!

— Имам си охрана — погледна Амеротке към небето. Слънцето все още беше високо, светлината беше ярка, а горещината дори не бе докосната от разхлаждащия вечерен ветрец. Бързай към Божествената, към двореца Малгата, намери господаря Сененмут и му предай най-добрите ми пожелания. Питай го две неща. Първо, кой е шпионинът на Божествената в храма на Нубия. И второ, помоли господаря Сененмут да изпрати най-бързия си куриер до лагера на генерал Омендап. Трябва да говоря с главния меджайски съгледвач. Той трябва да дойде тази вечер у дома. Ще го нагостя богато — Амеротке поглади Шуфой по темето. — Хайде, тръгвай веднага! Върви, аз имам охрана и ще бъда в безопасност. И — предупреди го той — ако видиш господарката Норфрет, преди да съм се върнал, не я тревожи с разкази за събитията от днешния ден.

На Шуфой не му се тръгваше, но Амеротке настоя. Дребосъкът бързо потегли.

— Това поне ще те заангажира — прошепна си Амеротке. — И ще те държи далеч от твоите вълшебници, чародейства и магии.

Шуфой вечно се забъркваше в някаква щуротия, в някакъв налудничав план за лесно спечелване на пари и на добро име в тиванското общество. Магиите бяха последното му увлечение и когато не присъстваше в съда, дребосъкът се потапяше в изучаването на странни подробности за тайни общества, ритуали и церемонии, които се ширеха из целия град. През ума му мина мисълта за Матайа. Тя ли щеше да е поредното умопомрачение на Шуфой? Джуджето беше отвратително обезобразено в резултат на ужасен провал на правосъдието, което го беше заточило в селото на Носорозите. Амеротке се бе намесил, за да поправи огромната грешка, която бе допусната, и беше направил Шуфой свой спътник и приятел за цял живот. И все пак дребосъкът си имаше и собствен, самостоятелен живот, романтично сърце и ум, който сечеше като бръснач. Амеротке често се чудеше дали някога той ще се ожени и ще улегне. Усмихна се при тази мисъл, после се върна към друга — какво трябва да направи, за да разреши всички мистерии. Реши да изчака още малко, преди да тръгне. Искаше да е сигурен, че Пармен и останалите от имението на Имотеп са се върнали в Дома на гората.

Съдията се загледа през прекрасната градина — истински рай, с всевъзможни дървета: акации, маслини, борове, бадеми и, разбира се, върби, в които намираше подслон Божественият Озирис. Свенлива хесета пъргаво се приближи, за да му предложи чаша сок от плодове, набрани в южните оазиси. Амеротке усмихнато отказа и проследи с поглед как тя се отдалечи и отиде да предложи чашата на млад мъж, който развличаше няколко посетители с поема за Амон. Амеротке заслуша внимателно стиховете.

Амеротке се облегна. Долови аромат на плодов хляб, който се печеше в някой от близките дворове. Такова мирно и спокойно място! Лехите, пълни с нацъфтели цветя и избуяли билки, бяха спретнато подредени и грижливо окопани. Дали Шуфой бе прав? Възможно ли беше храмът на Нубия да е свърталище на измяната, сърцето на заговора? Съдията затвори очи. Вдигна ръката си и надуши балсама на Гилеад 44 44 Балсамът или мехлемът на Гилеад е правен от Populus candicans (или Commiphora opobalsamum) и взема своето име от библейския израз „балсамът на Гилеад“. Според библейската история Гилеад пренася балсама с караваната, на която Йосиф е продаден от братята си. Използвал се е за третиране на кожата. — Бел.ред. — разбра, че сигурно се е докоснал до мазилото в Дома на смъртта. Отвори очи. Трябваше да се маха. Стана и излезе от градината. Намери охраната си да го чака в Двора на чинарите. Бяха наклякали покрай фонтана и наблюдаваха как Бузирис, Матайа и други хесети помагат на недъгавите да влязат в Дома на миртата, храмовата болница. Извиваше се дълга редица поклонници, повечето нубийци, претърпели някаква злополука или нараняване по време на посещението си в Тива.