Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

В днешно време посетителите на Долината първо летят със самолет до Луксор, после взимат туристическия ферибот, който прекосява Нил, за да стигнат до западния бряг, след което се качват на автобус и правят десетминутна обиколка на мястото. Случайните селца бързо изчезват от погледа и полята захарна тръстика отстъпват на пустинята. При преминаването през един процеп във възвишенията - входа към Долината на царете - в продължение на една дълга минута не се вижда нищо освен варовиковите скали от двете страни на пътя. Изведнъж изниква туристическата хижа, а после, след по-малко от километър, автобусът спира по средата на цяла аркада от сергии на колела, отрупани със сувенири. Веднъж преминал през входната порта, посетителят вече може да остави зад гърба си двете редици търговци и да следва прилежно изрисуваните указателни табели към гробниците на Тутмос III, Рамзес VI и право напред - към гробницата на Тутанкамон. От общо над шейсет познати гробници в Долината на царете само около дузина са отворени за посещения на туристи.

Когато гръцкият пътешественик Диодорус Сикулус посетил Долината в средата на I в. пр. Хр., свещениците на Тива му казали, че в списъците им имало записани 74 гробници, но само 15 били останали - другите били разрушени от търсачи на съкровища. 1Петнайсет века по-късно, през 1739 година, английският свещеник Ричард Поукок отплавал по Нил към Долината, но успял да открие само 9 гробници, в които въобще можело да се влезе. 2Когато Бонапарт 3завладял Египет през 1798 година, довел със себе си екипи от учени, които изследвали Долината и отбелязали на карта 16 гробници, 11 от които са отворени.

Тяхното „бързо и мръсно“ проучване всъщност било значително достижение, имайки предвид, че войниците на Наполеон се сражавали срещу воините на Мамелюк, които тогава държали Египет под контрол, и над главите на учените летели куршуми, докато те рискували живота си да измерват и описват гробниците.

Първите системни разкопки в долината били направени през 19. век от исполина авантюрист, италианеца Джовани Батиста Белцони. Белцони имал образование на инженер по хидравлика, бил висок два метра и три сантиметра и си изкарвал хляба като циркаджийски борец, преди да отпътува за Египет в търсене на съкровища. От 1815 до 1819 година Белцони правел разкопки по разни места нагоре-надолу по Нил. Той бил първият човек от по-ново време, който влязъл в пирамидата на Хефрен, втората най-голяма пирамида в Гиза, а също и първият, който влязъл в храма на Абу Симбел, построен от Рамзес Велики в Нубия. Но Белцони съсредоточил усилията си в Долината на царете, където според него можело да се намерят най-големите съкровища. Той не се интересувал толкова от обогатяване на познанията си, колкото от това да намери древни ръчно изработени предмети, които да изнесе от Египет и да продаде.

Когато гробниците били издълбавани в стените на долината, се натрупвали големи количества каменни отломъци, които били изхвърляни навън и в крайна сметка си останали недокоснати хиляди години. Белцони се водел по купчините скални отломъци, за да установи къде може да са разположени гробниците. Случвало се надвиснала част от пропукана скала да се откърти и да закрие входа, но по-често ставало така, че проливните порои в долината натрупвали кал, пясък и дори заоблени камъни във входовете на гробниците. С течение на вековете гробниците постепенно се запълвали с боклуци, закривайки входовете си за векове наред, а понякога дори завинаги.

Белцони наемал по двайсет местни работници наведнъж и разкопавал най-вероятните места и макар и да открил няколко гробници, всичките били ограбвани още в античността. Най-красивата от тях била гробницата на Сетой I. По стените ѝ били гравирани магически заклинания, които щели да осигурят безпрепятственото му пътешествие до отвъдния свят. „Книга на портите“, „Книга за възхвала на запада“ и „Книга за живота в задгробния свят“ били илюстрирани с рисунки на боговете, които трябвало да помогнат на Сетой да разгроми враговете си. Над погребалната му зала има астрономически таван, на който на фона на тъмносиньо небе са показани съзвездията, които се виждали от Египет. Заслепен от ярките цветове в гробницата на Сетой, толкова свежи, колкото и в деня на погребението му, Белцони прекарал цяла година да прави восъчни отпечатъци, с които после да може да възпроизведе изображенията и да направи изложба в Лондон. Изложбата се превърнала в сензация - една от първите вълни на египтоманията в Европа. Белцони така и не разбрал, че само на стотина метра от гробницата на Сетой лежало най-голямото за всички времена археологическо съкровище - гробницата на Тутанкамон.