Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Тутанкамон започнал строежа на своя заупокоен храм на западния бряг на Нил. Той избрал място на няколко мили от гробницата си. Това била красива правоъгълна сграда с няколко колосални статуи на царя, поставени пред входа, и предназначена за мемориал, пред който да се отдават почести на Тутанкамон векове след смъртта му. Когато Мая отделил средствата за храма, той дарил и земя, нещо като вид годишна печалба, на свещениците на Ка, които трябвало да се грижат за храма и да принасят дарове за душата на Тутанкамон. Реколтите от земята трябвало да издържат поколения свещеници, които да се грижат за храма и неговата вечна поддръжка. Тутанкамон декорирал стените на храма със сцени, в които самият той присъствал - в каляската си, предвождайки армията в битка. Вероятно все още не е бил излизал заедно с Хоремхеб на военен поход, тъй като бил твърде млад, но от него се очаквало някой ден да го прави. Сцените по стените на храма уверили народа, че царят им е достатъчно силен да поведе войската - точно като великия Тутмос III преди него.

Дотук управлението на Тутанкамон било върнало добрите стари златни дни, ерата на просперитета, експанзията и толерантността. Но точно когато изглеждало, че Божественият ред отново е настъпил в Египет, още две трагедии се стоварили върху злощастните тийнейджъри. В петия месец от бременността си Анхесенамон отново пометнала второ момиченце. Трябва да е било опустошително за тях. Съзнавайки прекрасно, че са единствените оцелели от XVIII династия, двамата трябвало да оставят наследник - Анхесенамон трябвало да роди син. Вторият малък зародиш бил опакован и поставен в малък ковчег като този на сестричето с надеждата, че Озирис, богът на мъртвите, ще ѝ подари живот поне в отвъдното.

Въпреки съживената икономика и религия, ако Тутанкамон умре без наследник, Египет отново щял да бъде хвърлен в смут. Властимащите щели да се вкопчат един в друг в битка на живот и смърт за трона. Египет отново щял да бъде разкъсан. Никой ни най-малко не се притеснявал от подобно стечение - Тутанкамон бил млад, имал много време да осигури наследник.

Тогава се случило немислимото.

През януари 1323 година пр. Хр. Тутанкамон, единайстият владетел от Осемнайста династия, умрял при мистериозни обстоятелства. Бил деветнайсетгодишен. Скоро след това името му било изтрито от историята, изгубено за 3000 години. За да разберем защо, сега трябва да обърнем поглед към Долината на царете.

Бележки:

1 Джон Бенет, „Надписът на реставрацията на Тутанкамон“.

2 Джефри Т. Мартин, Скритите гробници на Мемфис .

3 Пак там.

4 Тиодор М. Дейвис, Гробниците на Хармхаби и Тутанкамон.

5 Мириъм Лихтайм, Древноегипетска литературата , т. 2.

6 Процесията на фестивала Опет в колонадната зала - епиграфско изследване.

7 Никълъс Рийвс и Ричард Уилкинсън, Всичко за долината на царете .

8 Ханс Герике, Доклад относно Спора на душата с нейното Ба .

7

Най-известната гробница в историята

Обзаведи своя пристан в Долината,

Гроба, който ще скрие трупа ти;

Постави го пред себе си като грижа:

Надмини великите покойници,

Които почиват в гробниците си.

писар Ани

ок. 1400 пр. Хр.

Обикновено египтолозите разкопават гробници, които са били ограбвани и оставени практически голи и от които за проучвания са останали единствено стените. Както видяхме, стените на гробниците наистина предоставят доста информация, но представете си какво можеше да се научи, ако гробниците все още съдържаха всичко, което е било погребано заедно с починалия, включително най-интимни предмети; да не говорим, ако става въпрос за гробница на фараон! Само една-единствена гробница в историята на египтологията е в състояние да ни даде тази информация.

Открита е от другата страна на Нил срещу Луксор в област, която археолозите наричат Долината на царете.

Долината на царете сама по себе си е пълна с мистика. Това е едновременно „алеята за разходки“ и „паркинга“ на археологията - изобщо мястото, където всеки археолог би искал да прави разкопки. Не само онова, което евентуално може да бъде открито привлича египтолозите към това място, а най-вече поглъщащото чувство за историята на това място, неговата огромна история. Там е бил положен за вечна почивка Рамзес Велики, фараонът на масовото преселение, и там е погребана Хатшепсут - царицата, която станала цар. Всички тези гробници са в един район, където дори уморен до смърт турист би останал да се поразхожда поне 15 минути. Случаен посетител без никакви познания за историята на мястото също би изпитал особено чувство. Когато човек впери поглед в оголения пейзаж на белите варовикови скали, които сякаш трептят от горещината, някак се създава чувство за вечност, чувството, че хилядите изминали години нищичко не са променили. Графитните щрихи върху варовиковите скали отпреди три хиляди години, с които набожни свещеници са изписали имената си, все още са толкова ярки, колкото и в деня, когато са били издълбани.