Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Тутанкамон растял и все по-активно можел да участва в дискусиите на Ейе и Мая по финансовите въпроси, да се среща с чуждестранните пратеници, когато обсъждат търговски споразумения, да подбира собствените си слуги и да решава кого да награди за вярна служба. В края на краищата той бил внук на Аменхотеп III - великият дипломат и проницателен администратор. За щастие е запазена гробницата на Хюи - един от най-доверените посланици на Тутанкамон. Тя дава ясна представа за ролята, която играел Тутанкамон. На този етап той бил юноша. Хоремхеб току-що бил покорил Нубия, така че бил необходим царски наместник да управлява територията. Разчитали от Нубия да идват тонове злато всяка година, ведно с други луксозни стоки като абанос за мебелите, слонова кост за бижутата, жирафови и леопардови кожи - всички символи на изобилието на Египет. Царският наместник имал жизненоважна роля (фиг. 12).

Върху стените на гробницата си Хюи записал, че бил повикан в двореца, за да получи печата на наместник, с който да се бележи златото, което ще се превозва до Тива. От миналите времена на Старото царство малки цилиндрични печати били символ на господство. В действителност йероглифната дума за ковчежник включвала печат на конец, който се носел около врата като служебна значка. Така че когато Хюи бил извикан в двореца в Тива, това бил голям ден от живота му. На цялото му семейство било позволено да гледа великото събитие. Той бил въведен при фараона си, на когото се поклонил, и бил приветстван от член на държав- ната управа, който му казал: „Дава ти се земята от Некхен до Несут-Тауи“. Хюи отговорил: „Нека Амун от Несут-Тауи дари всичко, що си заповядал, о царю, господарю мой“. После Тутанкамон му заповядал да замине и да се върне със злато, слонова кост, жирафи и всички хубави неща, които могат да се намерят в Нубия. Забележете, че някой от държавната управа дал заповедта на агента му. Тутанкамон просто потвърдил тази заповед.

Със служебния печат в ръка Хюи напуснал двореца, за да подготви експедицията си до Нубия. Един от синовете му имал титлата „Майстор на коня“. По стените на гробницата на Хюи виждаме коне, които подават муцуни от оборите, докато корабът му отплава за Нубия. Няма записи за пътуването му до Нубия, нито за престоя му там, но можем да си представим как скорошният военен поход на Хоремхеб е бил премахнал всички пречки от пътя на Хюи, които са можели да осуетят изпълнението на служебните му задължения. Хюи се върнал в северен Египет с толкова претоварен от изобилни богатства флот, че представянето им пред фараона трябвало да се осъществи в двора на двореца. Имало безброй купчини злато, преработено във формата на пръстени, големи колкото гривни, грамади слонова кос и абанос, жив жираф и още много други. Пред царя били показани оковани роби, за да може да си избере които му харесват.

Имало и стадо с доволно угоен нубийски добитък, високо ценен за принасяне в дар на бог Амун. По време на фестивала Опет се показвали рогата на крава, върху които били издълбани ръце, а между тях имало малка глава на нубиец. Когато животното наведяло глава, Нубия символично изказвала почитта си към Египет.

Доволен от парада - сигурно се е влюбил в жирафа - Тутанкамон наградил Хюи със златни огърлици. Питам се дали се е замислял за времето в Амарна, когато баща му е дарявал златни огърлици от Прозореца на явлението. Но в случая на Хюи това не било подкуп за да следва вярата му, а награда за добре свършена работа. Много от златните предмети, оставени в гробницата на Тутанкамон, се дължали на усилията на Хюи. Известният ковчег от масивно злато трябва да е бил изработен благодарение на пратките от нубийско злато, което донасял Хюи.

С течение на годините Тутанкамон и Анхесенамон се превърнали в младежи и се влюбили един в друг. Тя била до него от десетгодишна и вече я изобразявали почти на всички портрети - или права, или коленичила до фараона си. В царските работилници се правели статуи на красивата двойка седнали един до друг с корони на главите - респективно той на Амун, а тя на неговата съпруга Мут. Една двойка такива статуи на младия цар и царица и досега се усмихва на минаващите туристи в храма в Луксор.

Обратно на всички свои предшественици Тутанкамон въобще не се е женил за други съпруги - още един знак, че двамата с Анхесенамон били много близки. Но тъй като били последните оцелели от XVIII династия, ако искали да продължат царския род, трябвало да имат деца. Иначе когато дойде време за избор на следващ фараон, Божественият ред щял да бъде прекъснат и Египет щял да бъде хвърлен в смут.