Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Само на няколко крачки от гробницата на Мая се намира гробницата на негов съвременник, който бил също толкова важен за съживяването на Египет, макар и по много по-различен начин. Като повечето счетоводители Мая вероятно е прекарал по-голямата част от живота си в броене на „парите на другите“. Генерал Хоремхеб обаче се постарал да си има нещо за броене.

Хоремхеб, който бил назначен на длъжността главнокомандващ войската на Тутанкамон, бил човек, който се издигнал благодарение на личните си качества. Родом е от северното градче Хераклеопол - домът на бога с глава на овен Харшеф. Трябва да е започнал кариерата си като млад пехотинец или в края на управлението на Аменхотеп III, или в началото на управлението на Ехнатон. Като млад войник, който си пробива път в редиците, сигурно е бил отчаян, че не се водят войни, които биха му дали възможност да се отличи, но той бил упорит.

Хоремхеб бил много решителен човек, притежаващ сила и увереност да командва. По времето на Тутанкамон е бил в разцвета си и е заемал жизненоважна длъжност в неговата администрация. Като главнокомандващ Хоремхеб е бил единственият, който можел да възвърне контрола на Египет върху западна Азия и Нубия. Със средствата, осигурени от Мая, Хоремхеб наел, въоръжил и обучил армия, която най-сетне поела на боен поход срещу Нубия. Отново потекли необходимите за търговията запаси от злато в съкровищницата на Египет. Оставало да се завладее Сирия - Палестина, която също била жизненоважна за благоденствието на Египет.

Египет нямал гори, така че отчаяно му били необходими кедрови трупи от Ливан за построяването на кораби, на големи врати и на дървени стълбове за окачване на знамената пред храмовете. Йероглифът за думата „бог“ представлява флаг на пръчка, пръчка от кедър.

Разбира се, не можем да знаем кога са се състояли срещите, нито дали са били в Мемфис или Тива, но можем да си представим колко нетърпелив е бил младият фараон, който се превръщал в мъж, да поеме управлението на страната си, консултирайки се с ковчежника си Мая, с генерал Хоремхеб и с верния си съветник Ейе. Трябва ли войските на Хоремхеб да ударят първо Либия, понеже е най-слаба, и по този начин младите войници да се подготвят за по-голямото нашествие в Сирия? Или е за препоръчване да се удари първо Нубия, за да се вземе още злато?

Подробностите около възстановяването на Египет са били изработвани на подобни срещи. Представям си „великата тройка“ Мая, Ейе и Хоремхеб, всеки вършещ работата си по различен начин. Мая, настанен в кабинета си и заобиколен от папирусови свитъци, а наоколо писари тичат напред-назад и му съобщават приходите и загубите. Той бил счетоводителят - консервативен, подреден, но винаги в центъра на всичко, човекът, който е знаел финансите на Египет.

Ейе е работел по много различен начин. Той бил политик, действащ тихомълком зад сцената, дирижирайки ходовете на другите играчи. Сигурно е продължил да бъде окото и ухото на двореца, винаги близо до Тутанкамон, отклонявайки всеки друг, който би искал да говори с царя. Една стара египетска максима казва: „Не разкривай сърцето си на непознат, той може да използва думите ти срещу теб“. Такъв бил Ейе. Можем да започнем да разбираме колко изключително амбициозен човек е бил той. Малко парче от златно фолио с надпис, открито в Долината на царете, добавя особено интересно познание за неговата личност. 4Това фолио съдържа релефна сцена, в която Тутанкамон е изобразен в традиционната роля на герой - хванал за косата либийски пленник и готов да го покоси с една изкривена сабя. Зад Тутанкамон стои Анхесенамон, неговата опора. По традиция пред царя обикновено се изобразява един от боговете, на когото врагът се предлага като вид жертва. Обаче на това парче злато, вероятно от някоя мебел от гробницата на Ейе, самият той е изобразен пред царя точно на мястото, обикновено запазвано за боговете. Ейе се бил въздигнал до положението на бог, и то не чак толкова недоловимо. Ето един човек с наистина грандомански мечти.

Хоремхеб бил различен. Въпреки че също бил много важен играч в плана за възстановяване на страната, той нито стоял в центъра, нито зад сцената да дърпа конците. Подобно на Ейе Хоремхеб бил амбициозен човек, но по-праволинеен в действията си. Ако се вземе решение за боен поход, той повеждал с маршова стъпка войската. Щом интендантът му представел списък с необходимите боеприпаси и продоволствия - бронзови бойни секири, лъкове, стрели, щитове, сандали, кожи за вода и така нататък - и те бъдели набавени, той заминавал. Не след дълго се връщал с пленници и откупи. Тъй като по време на походите отсъствал с месеци, Хоремхеб не следял отблизо вътрешните процеси и политиката на двореца. Той бил аутсайдер, обаче аутсайдер с много голяма власт.