Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Тутанкамон бил около единайсетгодишен, когато е била гравирана „стелата на реставрацията“, както е известна сега. Някой „пъхал“ думи в твърде младите му уста, но именно тези били думите, които обществеността и жречеството искали да чуят. Но обещанията не са дела, а всяка прокламация, направена от Тутанкамон, вероятно е била приемана с известни съмнения. Делата изисквали ефективна и интелигентна администрация. Кой щял да изпълни всички тези чудесни планове?

Назначените държавни служители били нови играчи, мъже, които не били обучавани в Амарна. Ейе сигурно е имал решаващ глас при избора и назначаването им. Мая, новият ковчежник на Тутанкамон, имал централна роля в реставрационните планове. Знаем много за вътрешните процеси по време на управлението на Тутанкамон, защото Мая изписал автобиографията си по стените на своята гробница. Той бил начело на събирането на данъците, надзиравал вписването им в царската съкровищница, после ги разпределял целево. Той дори надзиравал изливането на златните статуи за храмовете. От своя служебен кабинет в Мемфис Мая разпратил цяла армия писари до всички номи на Египет, за да записват точно колко зърно е прибрано от всеки земеделец.

Селяните били облагани с налог не върху прибраната реколта, а върху реколтата, която би трябвало да приберат съгласно показанията на „нилометъра“. От векове насам приижданията на Нил оставяли следи от тиня по големите кръгли камъни край брега - „нилометрите“, така че всяка година се знаело какво е нивото на придошлата река във всяка част на Египет. Съобразно с нивото на водата служителите изчислявали колко зърно следва да се е родило от акър. Земеделците били облагани с част от прогнозираната реколта. Тази система не позволявала събирачите на данъци да искат допълнителни количества жито. Дори нивите да не давали предвижданата реколта, земеделецът бил длъжен да си плати определения данък. Ако обаче се стараел и земята му раждала повече от изчисленото, той можел да задържи излишъка за себе си.

Работата на Мая била по-трудна, защото тогава парите все още не били измислени. Зърното било събирано и транспортирано до царските зърнохранилища и зачислявано на склад. Когато в кабинета на Мая идвала заповед за разпределяне, зърното отново било претегляно, преброявано, раздавано и отново преброявано. Цели армии писари работели под ръководството на Мая нагоре и надолу по Нил. Братът на Мая Нахухер бил „царски писар“, което не означава, че приемал заповеди от фараона, а че работел в царската съкровищница; нещо като „кралската поща“ в Англия, която означава нещо повече от писма до кралицата. В края на краищата вече имало толкова много „царски писари“, че писарите, които наистина работели в двореца, били наричани „истински царски писари“.

Гробницата на Мая се намира само на няколко километра от Мемфис в Саккара, където преди повече от хиляда години е построена първата многостъпална пирамида на Джосер. По времето на Мая големият религиозен комплекс вече е бил туристическа атракция. Египтяните посещавали древните гробници почти по същия начин, по който хората в днешно време посещават известни гробове. В трудни години египтяните отивали до Саккара, за да си припомнят по-добрите стари времена. Така че когато Мая гравирал автобиографията си на стената на своята гробница, той я адресирал към „идващите хора, които искат да свърнат на запад и да се разходят в района на вечността“. 2Мая се гордеел с ролята, която е играел при възстановяването на Египет. Той направил обобщение за кариерата си: „В началото бях добър, накрая бях блестящ“.

Обаче за всички тези добри дела - отварянето на храмовете, повторното изливане на златни статуи и поддържането на войската - трябвало да се плаща. В осмата година от управлението на Тутанкамон на Мая му било заповядано да „събере налог от цялата страна и да организира божествени дарове за всички богове на земята на Египет“. 3Новият налог бил въведен, когато Тутанкамон бил почти осемнайсетгодишен. Много е възможно да е водил дълги дискусии с Мая за следите по нилометрите през тази година и колко допълнителни приходи в следствие на тях можело да се очакват. Ейе сигурно е участвал в тяхната среща, като без съмнение ловко е насочвал дискусията в определена посока. Въпреки че никой не обича повишаването на данъците, поне земеделците са знаели, че събираните от тях налози ще отидат за отварянето на храмовете им и за изработването на нови статуи на боговете.