Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Ехнатон бил заклеймен като еретик. По-малко от 15 години след смъртта му в Амарна били изпратени бригади работници да разрушат храмовете и да вземат каменните блокове от тях, за да ги използват в други строежи. Амарна била срината със земята. Онова, което някога било оазис на красотата в един пустинен пейзаж, се превърнало в изгубен в пустинята град. Краткотрайната среща на Египет с Атон приключила и монотеизмът нямало да се върне в долината на Нил през следващите 1500 години. Египет показал, че няма да приеме никакви промени в религията си, нито в ролята на фараона - не и нрез следващите хиляда години и не преди да е загубил специалното си доминиращо място в света.

Ереста от Амарна била уникално отклонение от традициите в египетската история, безпрецедентно събитие. Семената на социалната революция често покълнват в почвата на бедността и недоволството, това движение обаче било възникнало от благополучието. Повечето революции, които разтърсват политически основи, са изтъкани от насилие, но тази на Ехнатон била мирна. Мечтата му била реализирана за известно време, защото в този случай човекът, който носел визията за бъдещето, бил облечен във възхитителната власт на фараона. Но той умрял твърде бързо и така приключило онова, което е можело да стане повратна точка в историята на света. В днешно време така сме свикнали с монотеизма, че ни е трудно и да си представим точно колко революционна е била тази идея за обитателите на нилската цолина. В продължение на две хиляди години египтяните боготворели безброй богове, като значимостта на отделните божества непрекъснато нараствала или намалявала и те еволюирали в различни свои аспекти, но никога не били забранявани. Често чуждоземни богове, които били възприемани като аспекти на египетските, били приветствани в пантеона. Логиката сигурно е била следната: защо да изключваме един, когато точно той може да се окаже силен?

Ето защо монотеизмът на Ехнатон е бил възприет пасивно от населението, възпитавано хилядолетия в духа на свободен политеизъм, който е представлявал неразделна част от неговия живот. Богът Атон бил недостъпен и непонятен, той не можел да замени множеството големи и малки богове и всевъзможните духове, „общуването“ с които било ежедневна, насъщна потребност на хората. Слаба страна в учението за Атон било и безразличието към традиционното вярване в задгробния живот и свързаната с него представа за задгробното възмездие. Вярващият в него египтянин се оказал дезориентиран и това било валидно за повечето хора. Ето защо те се озовали в лагера на притивниците на Атон.

Може би едно сравнение със съвременноста може да ни помогне да разберем революцията в Амарна - промените, които се осъществяват в момента в Германия. Двете половини на една нация дълго време са били идеологически разделени. Едната е била предвождана от лидер, чието виждане не се е опирало на реалността и който е можел да поддържа идеала си единствено чрез нетолерантност. В края на краищата той загубил. Интересно е да се наблюдава какво е станало с неговите предишни последователи. Днес почти никой от бившите поданици на Източна Германия не засвидетелства подкрепа на стария режим. Те се втурнаха да помагат за разрушаването на старите статуи и на сградите, които сами са построили. В Древен Египет е имало подобно всеобщо отричане от всичко, което е свързвало хората с движението на Ехнатон. Дори си сменяли имената, за да могат да направят възможно асимилирането си - не мога да си представя, че жител на Амарна с името „Атон-Ем-Хеб“ (Атон празнува) се завръща в Тива, без да си промени името. Затова и има толкова много въпроси без отговор по отношение на това какво е станало с Амарна, както ги има и за вътрешните процеси в комунистическа Германия.

Точно както повечето комунисти не желаят да си пазят за спомен партийните книжки, така и жителите на Амарна не са запазили ръчноизработени предмети ог времето на революцията. Бюстът на Нефертити е бил изоставен, защото никой не го е искал.

Човекът, който бил причинил всичко това, със сигурност не е почивал в мир в положените му дълбоко ковчези в гробницата в Амарна. Скоро след изоставянето на града всичките гробници били преровени за съкровища и ограбени. Телата на Нефертити, Кия и петте принцеси, които починали в Амарна, така и не са намерени. Вероятно са били разкъсани на малки парчета, както и тялото на Ехнатон.

Бележки:

1 Сирил Алдред, Ехнатон и Нефертити .