Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Някогашните вносни стоки и контрибуции отново ще потекат към страната, храмовете и светилищата, затворени от Ехнатон, отново ще бъдат отворени, ще бъдат построени светилища на боговете и ще се възстановят златните им статуи. Занаятчиите пак ще леят и гравират хиляди статуи. Тива отново ще стане религиозната столица на великия бог Амун. Всичко това щяло да отнеме многогодишни усилия и значителни богатства.

Изпълнението на тези взаимносвързани задачи не било по силите на 11-годишния фараон. Необходима му била помощта на няколко способни хора. Докато Тутанкамон и Ан- хесенамон растели, природата щяла да осигури естествените ресурси, а новият кабинет - ръководството, което ще определи насоката на развитие на държавата през следващото десетилетие. Младият цар и царицата се появявали често, за да освещават храмове, да извършват официални ритуали на фестивалите, да поръчват строителството и реставрацията на храмовете, да приветстват чуждестранните високопоставени пратеници, но те си били деца, които трябвало да се учат.

Докато израствал и навлизал в зрелостта, Тутанкамон започнал все по-добре да разбира какво означава да си цар на Египет. Няма причина да смятаме, че не е приел задачата си с желание и че не е поемал все повече отговорности с течение на времето. Той е настоявал за срещи с държавните си служители - везирите на Горен и Долен Египет, управителя на хазната, управителя на царските дела, главнокомандващия на армията - и им задавал въпроси във всички области на тяхната компетентност. Страната била обширна и младият фараон не можел да има поглед върху всичко, така че служителите му запазили своята огромна власт.

Тяхната честност и преданост били от съдбоносно значение за младия фараон. Древната поговорка гласи: „Благодарен цар, верен везир“.

Стремежът на новия фараон да поддържа контакт с обществеността показал на хората, че той разбира какво им е минало през главата. Пред храма в Карнак била издигната два и половина метра висока стела, която звучи като програмна декларация. Като се има предвид, че това е най-ранната реч с цел спечелване на кампания, писателят на Тутанкамон трябва да е бил истински вдъхновен. На най-горния край на стелата е гравирана сцена как Тутанкамон предоставя дарове на Амун. Дори човек да не може да прочете йероглифите, посланието е ясно. Това бил фараонът, който принася тамян на Амун. Нищо общо с предишния режим! В текст отдолу Тутанкамон се оплаква в какво плачевно състояние заварил храмовете на Египет и описва всичките си усилия да възстанови предишната им слава:

Той укрепи което беше западнало сред паметниците до границите на вечността. Той прогони греховността от цялата страна, като истината се върна на мястото си. Той прави така, че лъжата да бъде отвратителна, а страната да е същата като в древни времена.

Но Негово Величество се възкачи на трона като цар, когато храмовете на боговете и богините от Елефантина до маршите в делтата вече тънеха в забвение, а светините им започваха да западат, като се превръщаха в купища развалини, обрасли с бурени; светилищата им изглеждаха така, сякаш никога не са съществували, а залите им бяха станали утъпкани пътеки. Така страната преживя болест, а боговете я изоставиха. Когато изпратеха войници в Сирия, та да разширят границите на Египет, то чрез тях не се постигаше що-годе подобаващ успех. Когато човек призовеше някой бог, та да измоли нещо от него, той не идваше; и ако също тъй се обърнеше към някоя богиня, и тя не идваше. Сърцата им бяха слаби и престанаха да се трудят.

После Негово Величество се посъветва със сърцето си, като търсеше всеки изгоден случай, търсеше каквото беше от полза за неговия баща Амун, за да възобнови светлейшия му образ от истинско чисто злато. Всички (дарове) за храма са удвоени, утроени и учетворени със сребро, злато, лазулит, тюркоази, всички редки и скъпи камъни, царски ленени платна, съдове, смоли, мазнини, тамян, благовония, миро, без да има граници за всички добри неща.

Боговете и богините, които са на тази зелья, сърцата им се веселят. Притежаващите светилища са радостни. Надлъж и шир цялата земя се весели и настанаха добри условия.

Това не е само реч на политик, а и план за действие - да се възстанови армията, да се възвърне богатството на Египет и отново да се отворят храмовете.

Присъствала дори едва доловима, но безпогрешна декларация за това, че дните на изолацията в Амарна са свършили. Споменавава се също, че Тутанкамон е стоял на трона си в двореца в Мемфис, където вероятно е бил написан текстът, но стелата била издигната в Тива. Това показва колко надалеч била стигнала държавата. Египет имал истински цар на Горен и Долен Египет, фараон на цялата страна.