Мехмет Сомер: Убийството на Бусе

Превключих телевизора на състезанието по познания само за да слушам въпросите и влязох в банята. Както всички състезания, и това беше предназначено за неграмотните. И все пак ми харесва да знам повечето от отговорите. Някои от момичетата в клуба постоянно ми казват: „Участвай и ти. Колко хубаво би било! С цялото си великолепие, ще ги разбиеш.“ Отклонявах ги с думите: „За бога, кой ще ми позволи?“.

Преди да приключи първият кръг въпроси, вече се бях обръснал, дойде време за грима. Когато съм в настроение, тази част продължава дълго. А когато не съм, ми отнема една-две минутки. Беше топло, клубът дори нямаше да се напълни в ранен час. Значи, разполагах с много време.

С един добър грим ще придобия вид, с който няма да отстъпя на звездите от брилянтните години на Холивуд, фаворитът ми за всички времена е Одри Хепбърн. Една момчешка красота.

Ето че пак станах мацка. Погледнах се в огледалото и си изпратих голяма целувка. Облякох си сребристата полупрозрачна рокля с леопардов десен и повиках такси от стоянката. Дойде Хюсеин. Това момче е от тези, които през деня съвсем възпитано се обръщат към мен с „братле“, а вечерта ми се натискат. Докато излизаше от кооперацията, отново се ухили като пес. Още с качването изгаси светлините на колата. Познава нрава ми.

— Към клуба ли?

Сякаш се е случвало да отивам другаде по това време.

— Да.

Не обичам дългите и безсмислени разговори.

Потеглихме. Вместо да гледа пътя, беше вперил очи в мен. И тъй като погледите в огледалото не му бяха достатъчни, той се обърна и започна да ме зяпа нагло през рамо. Да беше поне малко мой тип, пак добре, но той никак не ме привличаше. Имаше прекалено детско излъчване, а аз си падам повече по по-мъжествените.

— Затоплило се е, нали?

— Не питай… — отвърнах му.

— Ако искаш, вярвай, но каквото и да си облека, полепва по мен. Цял ден в колата… Направо ставаме като суджуци — лепкави отвсякъде.

Отново придоби онази ехидна физиономия.

— Ти не работиш ли през нощта?

— И тогава всичко ми се лепи.

Усмивката му стана още по-злобна.

— Вземай си обилно душ.

— Къде има душове на стоянката. Може ли да идвам при теб?… Ще си вземаме душ… заедно…

— Не се занасяй…

— Добре, братле… Опитах си късмета, какво толкова…

След като ме опознаха от квартала, с времето се промени и отношението към мен. В началото не намираха разлика във външния ми вид през деня и нощта или се преструваха, че не забелязват такава. Една нощ, без да обръщам внимание на тясната минипола, която бях облякла, с помощта на тай бокс и айкидо хватки се справих с мъж, който създаваше проблеми в центъра на квартала. Оттогава насам дори и начинът, по който шофьорите на стоянката гледаха на мен, се беше променил. Бях си спечелил уважението им, след като се справих с доста по-едър мъж от мен.

Докато слизаше пред клуба, Хюсеин ме попита:

— Да те взема ли на излизане?

Ако бях сигурна, че ще се окаже Джон Холмс, от мен да мине, щях да опитам веднъж, но нито един от основните белези не беше налице. Нито носът му беше дълъг, нито пръстите.

— Не — отвърнах аз. — Не се знае кога ще свърша, по-добре не ме чакай!

На входа ме посрещна нашият охранител Джюнейт. Името на този младеж винаги ми звучи като прякор. Отвътре ми идва да го наричам Мехмет, Али или някое подобно име. Той е от онези, които постоянно помпат мускули по фитнес залите. Една нощ, когато клубът беше празен, по настояване на момичетата, с него направихме айкидо демонстрация. Цяла седмица след това имал болки в гърба. А всъщност бях го поступал леко, само за шоуто. Всъщност се оказа, че помпащите мускули във фитнеса обикновено за нищо не стават. Освен това заради стероидите, които вземат, и онази работа не им става както трябва. А на някои изобщо не им става.

Тази нощ клубът пак е препълнен. Добре че бяхме толкова търсени. Не мога да отрека приноса си за това. Аз промених манталитета на клуба, правилата в работата и обнових ценностите на обекта.

Фактът, че притежавам дори и малък дял от акциите на клуба, кара момичетата да се отнасят с мен като с шеф. Това уважение се дължи не само на отчасти шефското ми положение, а и понеже си имам друга работа през деня — т.е. имам източник на средства и следователно не се издържам като тях само с приходите от клиенти.

За да избегне силната музика, Серап почти се долепи до мен и заговори: