Мехмет Сомер: Убийството на Бусе

Не всичко е истина. Както всички хора, понякога ние също си фантазираме.

Но Бусе, която познавам, не е от този тип. Всъщност, като се замисля, изведнъж осъзнавам колко малко знам за нея. Истинското й име беше Февзи. Беше от Истанбул. Живееше сама в Тешвикие. Имаше котка. На възраст беше малко по-голяма от другите, без да съм напълно сигурна, според мен тя беше някъде към края на трийсетте си години.

При нас тези, които минат четирийсетте, ако имат пари, се затварят вкъщи, ако ли пък не, попадат или в публичния дом, или в провинцията се смесват с хората. Във всяка област има по един кебап ресторант, който е предпочитано място на нашите. Преместилите се в провинцията идват веднъж годишно в Истанбул на шопинг, показват се и с прикрита лъжливост разказват колко са щастливи и спокойни там.

Както и да е, Бусе си беше поставила силикон преди около десетина години. Освен това… използваше обилно одеколон „О д’Исей“.

— Аз не изневерих на връзката си. Изобщо не го правя. Бе изживяна и приключи.

Отново затишие. Този път вдигна очи от земята и ги насочи към стената. Гледаше с празен поглед разрешителното на обекта и данъчната табела. Аз започнах да чета.

— Значи, този беше специален. И все още е така. Много специален.

Бусе, вперил поглед в разрешителното, се отнесе. Без да ми разказва, направи едно обширно въображаемо пътешествие в миналото на връзката си. А аз започнах да си играя с повдигнатия край на облицовката на масата в ъгъла. Дърпах го и го пусках с изкуствените си нокти. Не преброих колко пъти повторих движението.

— Но сега нещата се объркаха. По едно време разказах на едни хора. Бях пияна. Не помня какво точно им говорих, но трябва да съм казала доста неща. След това и други научиха за документите. И сега ги искат от мен.

— Защо? — попитах.

— За да изнудват. Може би…

— Кои са тези хора?

— Не знам… Първо ми оставиха съобщение. На телефонния ми секретар. Не му обърнах внимание. Не направих онова, което казаха… След това влезли у дома. Снощи. Докато съм била тук. Разровили навсякъде. Не успели да ги намерят.

— Обир ли?

— Първоначално и аз така си помислих, но не е. Имах пари, стоят си. Стереоуредбата е непокътната. Бижутата са си там. Но всичко е надолу с главата. Цял ден подреждах.

— Добре, къде си ги скрил, че не са успели да ги намерят?

— При майка ми…

— Моля?

Повечето от момичетата не се срещат често със семействата си. Въпрос на игнориране.

— При майка ми. Все още си имам стая. Дори понякога ходя там и преспивам.

— Разбирам… — казах.

— Страхувам се да не намерят и нейния дом. Възрастна жена е, дори не излиза навън.

Изрече това на един дъх. Изведнъж разговорът ни се ускори.

— Ако не излиза навън, няма проблем.

— Всъщност има. Майка ми не вижда.

Изведнъж в ума ми изникна картина, очите ми заблестяха.

— Какво? Тя не знае ли за теб?

— Естествено, че знае — отвърна тя. — Слепите много те опипват. Разбира се, дълго време не разбра. Откри първо гърдите, после косата. Сляпа е, но не е глупава.

Вратата се отвори и Хасан си подаде главата. Появи се като спасител. Бусе и нейната параноя не бяха най-предпочитаната тема за мен тази вечер.

— Тук сте значи — каза той.

По погледа на Бусе към Хасан не беше трудно да се разбере, че не го понася. И той изглеждаше напрегнат от нея. Бусе не е от най-обичаните момичета.

— Прекъснах ви, но дойде една група. Твърдят, че са ви приятели — каза той. Като говори за група, има предвид жени и мъже. — Питат за вас. Ще слезете ли?

Служителите ми се обръщат към мен на „вие“. Това ми харесва. Обърнах се и погледнах Бусе, тя вече се беше изправила.

— Не искам да ти надувам главата. Забрави — каза ми. — Да става каквото ще.

Тръгнах след Хасан към стълбите. Добавих с голямо нежелание:

— Да поговорим после, ако искаш, се отбий у нас, когато си тръгнеш.

— Ще видим — каза тя с отегчен глас. Направих й път да мине пред мен.

Слязохме долу един след друг. Най-отпред Хасан, след него Бусе и накрая аз. Хасан беше обул дънки с ниска талия, от които се виждаше цепката на задника му. Според мен, и този е „мека китка“. Просто не го е осъзнал. Работеше в клуба почти от година. В близки отношения е с всички момичета, но досега нито с жените, нито с нашите е имал нещо. Не сме и чували. Това нормално ли е сега? Ох, ето че пак казах „сега“.

После, впечатление ми направиха хълбоците на Бусе. Движеше се с невероятно изящество, докато слизаше по стълбите. Докато тесните й мъжки хълбоци се движеха в тясната кожена минипола, игрите на светлината си правеха какви ли не номера. Установих, че досега никога не бях гледал бедрата й така изпитателно. Бяха изпъкнали като ябълка и много добре оформени. Направо си бяха за пощипване.