Мехмет Сомер: Убийството на Бусе

Насочих вниманието си към други неща. Беше пълно с различни по възраст и вид мъже, които привличаха интереса ми, а същевременно и с чаровни момичета, жадни за моето внимание. Имаше и такива, които понякога създават проблеми. Не допускам в клуба момичета, които, като пийнат малко, стават груби. Също така не пускам втори път в клуба и мъже, които създават проблеми вътре или навън. Ако ще да е Ален Делон, няма да може да влезе повече. Макар и доста демоде, но все още, когато стане дума за мъж, това е първото име, за което се сещам. Особено на младини! Възхищението си съм наследил малко и от майка ми. Тя също много обичаше Ален Делон. Когато е била бременна с мен, постоянно гледала негови снимки, за да приличам на него. И след като се родих, продължи да гледа неговите снимки. Щом започнах да разбирам от мъже, гледахме снимките заедно. Заведе ме на всички негови филми, гледахме ги захласнато.

Когато има много работа, тоест движение на хора, времето минава бързо. Докато се поздравяваш с този-онзи, докато поговориш с един-двама, и станало сутрин. Ние работим до зазоряване. През уикендите, когато си тръгва и последният клиент, много малко от момичетата са останали на сухо. Някои от тях дори излизат на работа няколко пъти и се връщат обратно в клуба. Ето така приключваше и тази нощ. Хвърлих едно око на сметките — приходите пак бяха изключителни — и излязох. Усещах си брадата, която вече поникваше под фон дьо тена. Пред клуба се качих на таксито, което беше повикал Джюнейт. Веднага събух обувките с високите токчета. През целия път си разтривах стъпалата. Не е лесно, седем-осем часа, през повечето време на крак, да се движиш като газела върху петнайсетсантиметрови токчета. Този шофьор ми е познат. Един възрастен господин. Знае дома ми, не говори много. И никога няма дребни за ресто. Разбира се, и тази сутрин беше така. Нямаше как да му подаря два пъти по-голяма сума от стойността на пътуването. Щеше да мине вечерта през клуба и да си я получи.

Влязох вкъщи боса. Така или иначе, нямаше как да заспя, без да си взема душ. Дори може би след това щях да пийна и нещо студено. Чай от резене, това беше новият ми фаворит. Успокоява, прочиства системата — не знам точно коя. Постоянно чета за разни неща, кое за какво е полезно.

Душът ми подейства като лекарство. Дългият престой под него има хипнотичен ефект. Отпуска. Количеството боя, което се стича от лицето ми под душа, винаги ме плаши. А когато я нанасям, никога не стига.

Огледах тялото си в огледалото. Обичам да го правя. Слабо, леко мускулесто, от типа, който наричат тяло на плувец. Нямам нито една пластика по себе си, нито един грам силикон. Има много жени без бюст. Дори само едрите и твърди зърна на гърдите ми са достатъчни за повечето. За какво ми е силикон. Епилирани крака, ръце в естествения си вид, средно дълги косми на гърдите. Не ги докосвам, освен ако не се наложи да си облека нещо отворено. Слава богу, космите ми са светли. Понякога в най-женствените дрехи космите, които се виждат на гърдите, могат да бъдат много привличащи. Познавам мнозина мъже, които обичат да си играят с космите на гърдите ми по време на секс. Обичам и този мъжествен вид на тялото си. Като принцеса Стефани. Къси коси, широки рамене, тесни бедра. Намазах си навсякъде лосион за тяло. Придаде усещане за хлад, хлъзгавост и приятен трепет. Обичам също така и да се опипвам тук-там.

Умирам си сутрин, преди да дойде вестникът, известно време да се размотавам безцелно вкъщи, да обикалям стаите и да сядам на различни места.

Да се разхождам с една голяма чаша — купих я за цяло състояние от „Каса Клуб“ — чай от резене. Светлината в моя дом сутрин ми се отразява много добре. Едно златистожълто сияние. Хоризонтални лъчи, стигащи до тесния коридор. Деформирани сенки. Дават ми спокойствие.

Помощникът на магазинера отново закъсня. Часът е почти седем. Това е другата ми мания: никога не мога да заспя, преди да прочета всекидневниците.

Звънецът на вратата зазвъня без прекъсване. Този, който изневери на усещането ми за полурай, не можеше да бъде помощникът на магазинера. Той не звъни, хвърля вестника под прага и си тръгва. Насочих се към вратата с намерение да нахокам дошлия в този час. Разбира се, първо погледнах през шпионката. Отпред стоеше таксиметровият шофьор Хюсеин, а зад него беше Бусе в окаян вид. Веднага отворих.

— Какво става? Какво е това?

Бусе не си отвори устата, а Хюсеин се нахвърли:

— Приятелката ти дойде в клуба, видях я, когато влизаше през вратата, теб търсеше, грабнах я и я доведох у вас.