Наблюдавах я. Изглеждаше невероятно спокойна за нещата, които е преживяла. Говореше като безчувствен робот. Беше притихнала и отнесена.
— Нищо не разбирам… — каза тя. — Изнервих се, естествено. Дръпнах малко. След това реших да дойда при теб. Главата ми е объркана.
Ако е дръпнала, е много трудно да разбера нещо от това, което разказва.
— Ако искаш, сега да си легнем — предложих. — Да му изкараме един добър сън. А и ти малко да дойдеш на себе си. Изтрезней. Като станем, ще видим.
— Става — рече тя.
Отворих й стаята си за гости. Свали си дрехите и легна на леглото, без да си изтрие грима. Естествено, беше само по едни тънички прашки.
Аз, когато съм сама, спя с хавлиена пижама — ако е студено. Щом не съм сама — гола.
Сънят ни се отрази добре. Събудих се в ранния следобед. Дръпнах плътните непропускащи светлина пердета. Стаята се изпълни със светлина. Веднага отворих прозореца: чист въздух. Колкото и да е топло през лятото, от задния двор винаги подухва хладен и влажен въздух. Обичам задния двор, пълен е с плодови дръвчета и хортензии.
Като видях затворената врата на стаята за гости, се сетих за Бусе и влязох тихичко в банята. Сигурно спи. Хладката вода ме освежи, мисълта за началото на новия ден ме развълнува. След това направих сутрешно кафе в кухнята: за двама. Горчивият вкус, който усещам с първата глътка, първо ми спира дъха, след това ме събужда.
Влязох вътре и потърсих някаква спокойна, приятна музика. Спрях се на концерта в дует на Бах BWV 1060. Добре се отразява, особено в слънчеви утрини. Не помня колко различни версии имам у дома. Харесва ми да ми се намира под ръка. И все пак най-много обичам синтетичната версия на Пекинелите с джазмена Боб Джеймс и изпълнението на Хогууд и Русе на автентични клавесини. За тази сутрин избрах автентичните инструменти. Освен това фактът, че и Кристофър Хогууд и Кристоф Русе са хомосексуалисти, ме кара да чувствам особена симпатия към тази версия.
Запътих се към стаята за гости, за да събудя Бусе. Почуках на вратата и леко я открехнах. Стаята беше празна. Леглото беше оправено. Инстинктивно извиках името й. Очаквах звук от някоя част на апартамента; не дойде. Пообиколих и повторих. Апартаментът ми е обширен, но не може да се смята за двореца Долмабахче. Бързо проверих възможните места: Бусе я нямаше! Беше си отишла.
Изсипах в мивката кафето, което бях приготвила за нея. Разположих се в най-любимия си фотьойл с кафето си, за да събера мислите си и да преценя ситуацията. Започнах да мисля в компанията на Хандел: едни хора, засега трима, бяха по следите на Бусе — или на Февзи. Всъщност те не бяха по следите на Бусе/Февзи, а на писмото и снимките, които тя притежаваше. Те бяха от една стара авантюра на Бусе/Февзи с човек, който сега е на много важна позиция. Според думите й, бяха добър материал за изнудване. Снимките и писмото бяха в „младежката“ стая на нашата в дома на сляпата й майка. Апартаментът на Бусе беше претърсен. След това трима мъже я бяха причакали в дома й.
След като бяха открили Бусе и дома й, нямаше да е много трудно да стигнат до клуба. Тази нощ или в най-лошия вариант утре със сигурност ще се появят. Тази част вече ставаше директно мой проблем.
Бусе бе избягала от хората, влезли в дома й, и дойде при мен. Нашите момичета са свикнали с вулгарни случаи. Дребни кражби, някои нападения са част от всекидневието им. Та не биха се изненадали лесно. А Бусе/Февзи беше като шокирана. Не можа да ми разкаже какво е станало и защо така се е получило, понеже и самата тя не беше успяла да разбере. А сега изчезна. Точка.
Това беше всичко, което знаех. Въпросът беше дали искам да направя нещо, или не. Вариантите бяха, първо: да изчакам. Да изчакам Бусе/Февзи да изпита нужда и да дойде при мен.
Второ: да поема отговорност за Бусе/Февзи, която е със статут на служител на почасова работа в клуба, който менажирам, и да предприема нещо. Най-напред да я открия, да я защитя…
Трето: да вникна в основата на случая и да опитам да го разплета. Не знам какво означава.
Четвърто: да намеря снимките и писмото, ако е необходимо да посреднича, и да приключим случая мирно, да унищожа материала; или за доброто на Бусе да го продам на добра цена.
Със сигурност има и други различни опции, но аз маркирах само тези.
Мелодията на телефона ме стресна. Може би е Бусе. Сигурно ще обясни защо е избягала, без да каже нищо.
Но на телефона беше Хасан.
— Добро утро — каза той. — Не те събуждам, нали?
Читать дальше