Мехмет Сомер - Убийството на Бусе

След като приключи срещата, казах на Али:

— Нека да видя системите им, каква е работата, как ще стане, да разбера колко време е нужно. После ще им дадем цена.

Погледна, сякаш разбра, въпреки че търговската му глава не проумяваше нищо от това.

— Ти решаваш. Специалистът си ти — каза. Беше прав.

Върнах се у дома, без да се бавя излишно. Седнах на компютъра. Разгледах международните и местните сайтове на фирмата „Wish & Fire“, влязох в системите им, без никой дори да усети, проучих мрежите за докладване и информационни потоци. Всъщност беше лесна работа. Глобалната система бе изградена с канадска наивност и си вървеше. Сигурността беше почти нулева. Резервите в 32 различни страни по света бяха свързани помежду си. Все пак интегралните елементи с високо напрежение, които продаваха, освен че бяха много редки, бяха и доста скъпи. Някъде отделни елементи липсваха. Дистрибутор, който имаше нужда, си осигуряваше материала от резерва, където достъпът бе най-лесен. И така нататък, и така нататък. Накратко беше работа, която щеше да им коства 20 000 доларчета. Всъщност това бе като муха пред слон в сравнение с цените на стоките, които продаваха, но тези международни фирми бяха изключително стиснати. Пресметнах, че ще го направя с максимум десет — дванайсетдневен труд. След като свърших работата първо в главата си, се обадих на Али и го осведомих. Беше на шумно място, но когато става въпрос за пари, той чува добре, слуша ме с ентусиазъм.

Прииска ми се да помързелувам малко пред телевизора, преди да си приготвя вечеря. Превъртах каналите, когато се звънна на вратата.

Дойде Хюсеин от стоянката.

— Моля — казах аз, като успях да извадя леко надменен и твърд тон.

— Ами… — започна той. — Какво стана с приятелката ти? Добре ли е? Сутринта беше толкова зле. Исках да разбера.

Всички се интересуват от Бусе. Първо Хасан, сега и този.

— Добре е — отговорих аз. — Благодаря ти за интереса.

— Щеше да се обадиш, ако има нужда от нещо…

— Не се наложи.

Гласът ми излезе с достатъчно гълчащ тон. Не тръгваше и чакаше. Ясно беше какво иска, но нямаше достатъчно смелост.

— Да?

— Довечера, ако ще излизаш, в колко часа да дойда да те взема и да те оставя в клуба де?

Отново имаше същото изражение на лицето, отново гледаше посвоему, като сваляч.

— Още е много рано — казах. — Ще потърся на стоянката. Ти не се притеснявай. Не чакай.

— И дума да не става — продължи той. — Нима имам по-хубава работа от това да те чакам.

— Добре тогава, чакай! Ти си знаеш. Това си е твоят бизнес.

— Добре, кога ще излизаш?

— Не знам. Когато се приготвя. Хайде сега лека вечер.

Естествено, затворих вратата.

Изнервях се от постоянното преследване на този Хюсеин. Освен това какво търсеше рано сутрин пред клуба? Ако следеше мен, той знае, че не оставам до този час. Ненужен беше и интересът му към Бусе, която е виждал само веднъж. Поставяше въпроса единствено за да има възможност да говори с мен.

Както винаги по това време, след като превъртях всичките канали и не можах да попадна на нещо, което си заслужава, изключих телевизора. Влязох в кухнята с намерението да си приготвя нещо хубаво. Напоследък душата ми е празна. Готвя постоянно за един човек. Времето, за което изяждам сготвеното, трае по-кратко от половината време, за приготвянето му, но въпреки това, докато готвя, успявам да си почина.

Изядох си яденето с апетит, поставих чиниите в съдомиялната машина. От Бусе все още нямаше вест. Ако имаше нещо важно, щях да го чуя. А за клуба беше рано. Помислих си да вляза за известно време в интернет. Щях, от една страна, да тествам някои нови програми, а от друга, да гледам фантастичните мъже в порносайтовете. В крайна сметка не срещах такива мъже всеки ден. Допринасяха както за визуалния ми вкус, така и за познанията ми по анатомия и културата ми.

Влязох в сайта на Джон Прюит. Имаше нови снимки, които не бях виждала досега. Това е един от малкото мъже в живота ми, които могат да ме възбудят със снимките си. Всъщност аз обичам мъжа на живо. Нямам зависимост от еротични, софт или хард фотографии, както някои други. Мъжът трябва да ме гледа, трябва да се движи, да усещам аромата му. Но този Джон Прюит, погледите му, устните му, ръцете му… всичко му е превъзходно. Човекът е различен и разликата е очевидна. Суперзвезда от студията на „Колт“, чиито модели от години имат легендарна слава сред гейовете. Сайтът на „Колт“ сам по себе си е истински рай. Междувременно, ако от другата страна срещна някакви грозници, наистина ще се разбунтувам. Когато отида в рая, искам мъже от „Колт“. Това е категорично. И не подлежи на обсъждане. Не бих сключил споразумение, не мога.