Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Аз бях почитан от господаря всеки ден, държан на висока почит от година на година заради нарастващото уважение към моето величие и мъдрост.

Той множеше даровете си към мен, както моите услуги към него се увеличаваха като броя на пясъчните прашинки; аз бях първият от служителите начело на народа: името ми бе влезнало в двореца поради моята полезност за царя, поради това, че чувах неговото учение. 13

Това не звучи като изказване на всеотдаен пазител на семейството, а като себевъзвеличаване на човек, който истински се е наслаждавал на всички отличителни знаци на властта, придобити благодарение на собствените му изключителни качества.

На стените на гробницата си Ейе на два пъти е изобразил себе си и съпругата си как получават почести и злато от фараона. В едната сцена пазачите пред къщата, стреснати от радостните викове в дома на Ейе, изпращат вътре двама малчугани. „За кого е тази врява, момче?“, пита единият пазач. Момчето отговаря: „Всичко се прави за Ейе, „Бащата на бога“, и за Тей!“ Вторият пазач подканя друго момче: „Хайде, върви и виж защо така са се развикали! Искам да зная кой е, хайде, тичай и се върни!“ - „Добре, чакай ме тук!“ После любопитните стават трима: „На какво се радват така?“ - „Стани и ще видиш, фараонът е направил хубав дар на „Бащата на бога“ Ейе и на Тей. Царят ги е обсипал със злато и най-различни богатства!“ (фиг. 4.) Това е необичайно раздвижена, почти комична надгробна сцена.

Изглежда обаче, че работата по гробницата на Ейе е била спряна дълго преди Ехнатон да почине, което изглежда странно, дори зловещо. Има няколко начина, по които може да се установи, че работата по гробницата е била спряна.

Първо, някои надписи съдържат годината, в която са издълбани - например „Година 12 от Ехнатон“. Друга нишка е начинът, по който е изписано името на Атон. Преди година 9 неговото име е било „Ре-Хоракте, който ликува на хоризонта с името си Шу 1, който е Атон“. След година 9 от управлението на Ехнатон името на Атон е било променено на „Ре, бащата, който се върна като Атон“. Още едно указание е броят на изобразените в гробницата дъщери на Ехнатон. Четвъртата принцеса се появява някъде около година 9, петата - около година 11 и т.н.

По стените на гробницата на Ейе се среща само ранната форма на изписване на името на Атон и са изобразени само три от принцесите. Изглежда, че работата по неговата гробница е спряла около година 8 от седемнайсетгодишното управление на Ехнатон. Защо? Отговорът може да бъде, че към осмата година от новия ред Ейе, от привилегированата си позиция на вътрешен човек, е видял, че в Амарна нещата не вървят на добре. Може да е осъзнал, че Камелот е прокълнат. Това е само предположение. Изглежда ясно като бял ден обаче, че Ейе не е имал намерение да остане в Амарна толкова дълго, че да бъде погребан там. Въпросът е какви са били плановете на Ейе за собственото му бъдеще?

Някой е трябвало да управлява страната вместо Тутанкамон, поне докато момчето достигне зрелостта си. Мерира, Панхези и Ейе са тримата държавни служители, които са можели да налагат волята си на младия цар. Вероятно и тримата са го съветвали, но със сигурност е имало съдбовно важни въпроси, които са разединявали този триумвират. Кой е имал последната дума? Кой е бил истинската сила зад трона? Мерира, върховният жрец на Атон, е щял да изгуби най-много, ако младият цар се откаже от Атон. Богатството и длъжността на Панхези също са били свързани с имотите на Атон - той също би съветвал Тутанкамон да поддържа бащината си религия. И двамата сигурно са настоявали, ако не в името на страната, то за собствена изгода, Амарна да остане религиозната и гражданска столица. Но от тримата възможни регенти Ейе притежавал най-висок сан - той е единственият с титла „Божествен баща“. А Ейе никога не е бил приобщен нито към новата религия, нито към столицата.

Веднага си проличало кой е действителният управник на Египет. Взето било решение за връщане в Тива и за възстановяване на старата религия. Преходът към новия режим на управление бил осъществен само от Ейе. Мерира и Панхези изчезват от историята, можем само да гадаем какво им се е случило. Въпреки че не съществува изричен надпис, който да казва, че Ейе е станал везир на Египет, повечето египтолози са съгласни, че той е влязъл именно в тази роля. 14

Сега, когато държал контрола в свои ръце, Ейе бил изправен пред две мощни средоточия на интереси - войската и жречеството, които вече недоволствали на висок глас от състоянието на страната. Силата на Ейе била в двамата твърде млади царски наследника. Първата му стъпка била да обяви възстановяването на стария режим чрез коронясването на новия фараон в Тива, традиционната религиозна столица на Египет. При първа възможност щял да накара Тутанхатон и Анхесенпатон да променят имената си на Тутанкамон и Анхесенамон, за да покажат привързаността си към стария бог Амун. Тези две действия щели да им спечелят подкрепата на жреците.