Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Когато пишел, той потапял четката в малка купа с вода, докосвал я до твърдото мастило и рисувал йероглифите. Първоначално се упражнявал върху счупени парчета от глинени съдове, а после върху папируси. Йероглифът за писане изобразява точно пособията, с които се е учил и Тутанхатон: плочата, малката купа и четката. Тутанхатон се упражнявал, като преписвал текстове с мъдрости на предишните поколения. По традиция най-предпочитани били максимите, които едновременно развиват ума и уменията за писане: „Нека името ти да напредва, а устата ти да стои заключена.“ „Разказвай събития, които си видял, а не такива, за които си чул.“ Подозирам, че когато Тутанхатон е поот- раснал, са му давали да преписва молитви към Атон.

Животът на Тутанхатон не бил само учение. Със сигурност е ходил да плува по брега на Нил със сестрите си и децата на дворцовите обитатели, придружен от царски пазачи и бавачки, които да го пазят от крокодилите. В една любовна поема от времето на Тутанхатон се казва: „Моята любов е на единия бряг на реката, аз съм на другия, а на пясъка помежду ни има крокодил.“ Тутанхатон се научил да ловува патици с малък лък, специално направен за късите му момчешки ръце. Вероятно много се е забавлявал, докато криейки се в тръстиките, е чакал мишената си, често подпомаган от някоя от сестрите си. Обичал този спорт до края на живота си. Младият принц имал малко грижи. По-големият му брат щял да става цар, така че Тутанхатон нямал отговорности, нито пък се налагало да бъде обучаван в държавни дела и религиозни функции.

Някъде на около осемгодишна възраст Тутанхатон се е научил да управлява каляска. Придружавал го е опитен ездач, за да удържа палавите коне, докато Тутанхатон заякне достатъчно и бъде в състояние сам да държи юздите. Учителят е настоявал младият принц да се упражнява със седмици, за да овладее изкуството да управлява каляската по неравен и пясъчен терен. Целта била да бъде подготвен един ден да води битки - нали баща му и без това не се интересувал от военните въпроси.

Имало е някои неща, от които Тутанхатон е бил лишен. Баща му бил дал клетва никога да не напуска града, така че е малко вероятно да са позволявали на Тутанхатон да пътува до делтата, на 400 километра северно от Амарна, където ловът на патици и птици между папирусовите гъсталаци бил най-хубав. Тези храсталаци били толкова гъсти, че двама души на три метра разстояние не можели да се видят. Там птицеловците хващали по двайсет птици наведнъж в гнездата им. Сигурно Тутанхатон е чувал разговори в двореца за такъв фантастичен лов, но не е можел да участва. Сигурно е чувал и разкази за Тива, големия град с многото храмове, дори по-големи от тези в Амарна, където е управлявал дядо му и където е израснал баща му. Но и там не е можел да ходи. Там живеели жреците на Амун, а баща му напоследък бил разпратил из страната слуги да заличават името на Амун от всички храмове.

Когато станал на осем-девет години, Тутанхатон вероятно е започнал да усеща проблемите в царския двор. Чуждестранната служба получавала писма от далечни земи, изписани върху малки глинени плочи, твърди като скала. Плочите били изпълнени със ситно клиновидно писмо, съвсем различно от йероглифите, които той бил изучавал. Това била акадската писменост - международният език по онова време. Писмата били изпращани от различни царе и царици: от Библос (Ливан), Угарит (Сирия), Асирия (Ирак) и Хати (Турция). Други били от васали, молещи фараона за услуги. В много от писмата те изразявали учудването си защо фараонът не отговаря на молбите им.

Например принцът на Библос на име Риб-Адди, васал на Ехнатон, написал не по-малко от 64 писма, изпълнени с отчаяни молби. Риб-Адди ни е известен от по-ранни писма, адресирани до бащата на Ехнатон през по-добрите стари времена. Те разкриват човек с добър търговски усет, който е в състояние да води държавните дела с гордост и достойнство. По време на управлението на Ехнатон положението на Риб-Адди в Библос отслабнало и верният принц многократно пишел, като разказвал за трудното си положение и молел фараона да изпрати свои войски. Риб-Адди бил подло изоставен при нападенията на амурутите под предводителството на сирийския цар Азиру.

Бащата на Тутанхатон, идеалистът и религиозният визионер, нямал никакъв интерес да движи сложните работи, свързани с управлението на една голяма страна.

И така Тутанхатон изкарал привилегировано детство, имайки на разположение всичко, което едно момче може да поиска. Освен дето бил прикован в границите на един-единствен град. Докато по-големият му брат Семенкаре седял на трона заедно с баща си, животът на Тутанхатон бил свободен от грижи, вероятно леко помрачаван от смътното усещане, че в Египет не всичко е наред. Един ден обаче Семенкаре умрял. Животът на Тутанхатон приел драматичен обрат - един ден той със сигурност щял да стане цар. След две години баща му, фараонът, също умрял.