Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Загадката била в това, че всъщност в гробницата имало две такива сцени, поразително подобни, едната в стая Алфа, а другата в стая Гама. И двете показват положена на легло мъртва жена, Ехнатон и Нефертити, облечени в траурни одежди, и бавачка с бебе на ръце. Повечето експерти предполагат, че и двете сцени свидетелстват за смъртта на Макетатон при раждане. Професор Джефри Мартин от Университетския колеж в Лондон, в процеса на внимателно описване на всичко, което се е запазило по стените на гробницата, в крайна сметка открил потвърждение, че Ехнатон е бащата на Тутанкамон.

Мартин забелязал, че въпреки че двете сцени на оплакване много си приличат, само в едната (в стая Гама) умиращата жена е идентифицирана като Макетатон. Сцената в стая Алфа не разкрива самоличността на майката, нито на нейното бебе. Определено може да са две различни жени, едната от които е починала при раждане. В сцената с неназованата майка в стая Алфа Ехнатон и Нефертити са надвесени над майката, която току-що е починала, а зад тях има жена (дойка?), която държи новороденото бебе. Най-същественото е, че дойката и бебето са закрити от веяч с ветрило - знак, че бебето е на царя. Мартин основателно допуска, че сцената в стая Алфа изобразява раждането на Тутанкамон и че майката вероятно е Кия, втората съпруга на Ехнатон. 8

Като съберем две и две, случаят започва да изглежда така: Някой е родил дете от царя (оттук и царският веяч с ветрило). Кия, втората съпруга, е била обсипвана със специални почести - например имала свой собствен параклис, следователно трябва да е направила нещо, за да се издигне над нивото на жена от харема. Става така, че този специален статут не е продължил дълго време - умряла е при раждането и нейният параклис е бил посветен на друг човек.

Раждането на още една дъщеря не би развълнувало фараона, който вече имал шест дъщери. Затова пък раждането на син би заслужавало една картина в гробницата на фараона, особено ако въобще не е имал син от първата си съпруга. Така че най-вероятно Кия е родила син на царя. Знаем, че Тутанкамон е бил син на някой цар (от блоковете в Хермопол), но вероятно не на Аменхотеп III и неговата вече възрастна по това време съпруга. Заключението е доста измъчено, но според мен е вярно. Това би обяснило и защо Тутанкамон никога не е изобразяван заедно с другите принцеси. Бил е роден от по-нискостояща, макар и почитана жена на фараона.

Това, че Тутанкамон не е изобразяван на официалните семейни портрети, не означава, че той е бил пренебрегван или игнориран. При положение, че няма друг син, Тутанкамон е стоял една крачка зад безспорния наследник Семенкаре. Можем да предположим, че Тутанкамон се е радвал на всички облаги и внимание, полагащи се на член на царското домакинство и на човек, който един ден може да стане фараон.

Сега сме в състояние да възстановим какъв по всяка вероятност е бил животът на младия Тутанхатон в Амарна. Роден по средата на най-голямата религиозна революция, която Египет някога е виждал, Тутанхатон е започнал живота си в едно кипящо и енергично семейство, по това време в разцвета си, изпълнено с оптимизъм и вълнение от новото движение, но отдалечено от останалата част на Египет и традиционните му богове. Като малко дете той сигурно не е разбирал проповядваните от баща му идеи, но със сигурност е усещал, че неговият баща - царят, е важен водач.

Тутанхатон е израснал в царската забавачница заедно с шестте принцеси, неговите полусестри, които с изключение на една били по-големи от него. Безспорният наследник Се- менкаре вероятно е негов брат или полубрат, с десет или повече години по-голям от него, който вече може и да е бил поел своя път. Тутанхатон започнал да се учи да чете и пише около четиригодишен. Да се научи човек да чете йероглифи е по-трудно, отколкото можем да си представим. Това не е просто вид картинно писмо. Когато видиш йероглиф с бухал или човешко стъпало, посланието не говори за птици или крака. Бухалът представлява звука М, а стъпалото е звукът Б; много йероглифи са фонетични, точно като в нашата азбука. Тутанкамон научил двайсет и петте букви на египетската азбука и после започнал да изучава стотиците други йероглифи, които са идеографични - символи, изобразяващи дума или идея.

Много часове трябвало да се отделят на правилното изписване на йероглифите с четка от тръстика, крайчецът на която ученикът дъвчел, докато се нацепи на ивици и стане мек като четка за рисуване. Плочите за писане представлявали правоъгълно дървено или каменно блокче, на което имало дупки за буците черно и червено мастило и продълговата вдлъбнатина за поставяне на тръстиковите четки. Плочата на Тутанкамон, която е намерена по-късно в гробницата му, е била издялана от слонова кост и на нея е изписано името му.