Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Гражданите на Амарна вероятно са били обхванати от несигурност и страх. Какво и къде е тяхното място в една нова вселена? Тяхната религия, която била единствената причина за построяването на Амарна, въплъщавала идеите на един-единствен човек. Сега, когато пророкът им е мъртъв, кой ще заеме мястото му? Какво ще стане с неговия град и жителите му? Тези въпроси скоро щели да получат отговор, но първо трябвало да подготвят погребението.

По традиция били необходими седемдесет дни за мумифицирането на фараона и провеждането на всички съпътстващи ритуали, но Ехнатон, заедно с всичко останало в своята религия, бил променил и концепцията за живота след смъртта.

Старото схващане, че отвъдният свят е продължение на този, само че по-добър, било твърде материалистично и светско за един фараон, който се отказал от света в името на един абстрактен бог. Ехнатон вярвал, че животът в отвъдното е като съществуването на сенките - умрелият, или поне неговият дух, оставал в гробницата си и се събуждал всяка сутрин, когато Атон се издигне на хоризонта.

От счупените фрагменти, намерени от археолозите при разкопки в неговата гробница, знаем, че Ехнатон е бил погребан с ушабти. В неговия случай тези традиционни слуги в отвъдното не държат земеделски инструменти, с които да обработват Елисейските полета, а са хванали анх - символа на живота. 1Не знаем какви други нови ритуали или молитви е било необходимо да се кажат и направят в памет на духа на Ехнатон, но най-малкото върховният жрец Мерира е рецитирал Химна на Атон.

Работата по гробницата на Ехнатон започнала още с преместването му в Амарна и продължила до самата му смърт. Пущинакът, който той избрал за свое вечно убежище, се намирал на десет километра от града. Когато за пръв път вървях из безрадостния пейзаж, се запитах - защо пък точно тук?

Единственият начин да се стигне до гробницата е през една долина, осеяна с обли камъни, естествени препятствия за всякакво превозване на работници и провизии. Когато стигнах там обаче, разбрах защо именно това място е привлякло Ехнатон. То създава чувство за отдалеченост, подобно на онова, което човек изпитва в Долината на царете в Тива. Над нивото на долината се издигат същите варовикови скали. Планът на гробницата е като на гробниците в таванската долина, където Ехнатон бил положил баща си Аменхотеп III да почива в мир. Вероятно Ехнатон, все още страдайки от пренебрегването му в детството, най-накрая е потърсил бащината ласка.

Царската гробница започва със спускащ се надолу коридор, дълъг осем метра и половина, изсечен в самата долина. В дъното вдясно един хоризонтален коридор води до недовършен шестстаен апартамент. Напред коридорът продължава да се спуска още осем и половина метра, като стига до втори неколкостаен апартамент, също от дясната страна. В една от тези стаи откриваме следи от Тутанкамон. После коридорът свършва с погребална камера, в която се намира саркофагът на Ехнатон. Реконструкцията на фрагментите, открити при разкопките, показва, че Ехнатон е пренебрегнал традицията дори в оформлението на саркофага си. Той предпочел проста гранитна правоъгълна кутия, докато повечето от предците му са били погребвани в каменни саркофази във формата на картуш - отличителен белег на царското потекло. Във всеки ъгъл по традиция били гравирани фигури на богини, чиито протегнати ръце закрилят царя. На саркофага на Ехнатон изобщо няма богини, а вместо тях присъстват четири изображения на любимата му Нефертити. 2

Докато подготвяли тялото на фараона за погребението (не разполагаме с никакви свидетелства как и дали въобще телата трябвало да се мумифицират при новата религия), предстоял за разрешаване един дори по-неотложен проблем. Държавата не можела да чака седемдесет дни без вожд - трябвало да коронясат нов фараон. Имали четири възможности. Доколкото можем да определим от счупените блокове от Амарна, семейството на Ехнатон вече било сериозно намаляло. Нефертити умряла няколко години преди него. Друг член на царското семейство - Семенкаре, също бил потънал в царството на сенките. Възможно е да е бил брат на Тутанкамон, макар че никъде не е споменаван като дете на царя, нито пък е изобразяван заедно с другите царски деца; знае се само, че за кратко време е бил съвладетел на Ехнатон към края на неговото управление. Семенкаре обаче починал, преди да изтекат и две години от коронясването му, оставяйки Ехнатон съвсем сам до смъртта му.