Химнът на Атон разкрива Ехнатон като изключително чувствителен човек и вдъхновен поет, докато надписът на граничната стела ни показва един визионер и мистик.
От друга страна, записите, намерени в Амарна, разкриват, че царят нямал никакви способности, нито каквито и да било интереси да управлява страната. Онзи Египет, който той наследил от баща си, Аменхотеп III, бил в златния си век, на върха на могъществото си. Събираните от чуждите територии данъци се сипели ежегодно в Египет, но след като Ехнатон поел властта, вече никой не се грижел да пълни складовете. Приходите идвали само докато Египет бил силен и поддържал войска, с която да принуждава държавите да плащат своите контрибуции. Ехнатон, който нито имал желание, нито способности да се занимава с държавните дела, ефективно предоставил управлението на държавните дела на помощниците си. Тъй като начело на войската вече нямало силен цар, данъчните постъпления на Египет спрели, изгодните търговски споразумения не се изпълнявали. Войската получавала незначителна издръжка. Докато Ехнатон се възхищавал на Атон, пренебрегваните държавни дела се разпадали. Така властта на Египет над Близкия изток бързо намалявала. Доналд Редфорд, египтологът, който посветил повече от четвърт век на разкопките на разпръснатите паметници от Ехнатон, вярва, че находките му разкриват „една от най-неприятните отличителни черти на начина на живот, който Ехнатон водел - неговия изискан и образцов мързел“. Докато Египет постепенно губел доминиращата си позиция в Близкия изток, жителите на Амарна, макар и изолирани, трябва да са надушили, че в останалата част на страната нещо не било както трябва. Новият бог, абстрактният Атон, не изсипвал толкова блага върху Египет и народа му колкото старите египетски богове.
Ехнатон умрял в седемнайстата година от управлението си, отнасяйки със себе си своята представа за един нов свят. Тялото му не е намерено, няма никакви надписи, които да ни кажат какво е причинило смъртта му. Знаем само, че едно владичество, което започнало с проповеди за мир и красота, завършило с режим на пълна нетолерантност.
Бележки:
1 Бари Дж. Кемп, „Прозорецът на явлението на Ел-Амарна и основната структура на града“.
2 Гарднър Уилкинсън, Съвременен Египет и Тива , т. 2.
3 Маргарет С. Дроуър, Флиндънс Питри: Живот, посветен на археологията .
4 Уилям Флиндънс Питри, Тел ел Амарна .
5 Пак там.
6 Уилям Дж. Мърнейн и Чарлз С. ван Сиклен, Граничната апела на Ехнатон .
7 Сирил Алдред, Ехнатон .
8 Мириам Лихтхайм, Древноегипетска литература , т. 2.
5
Родителите на Тутанкамон
Бог ще се нахвърли върху метежника, за да запази храма;
Той ще бъде погнат за ecu чко, което е направил:
Той няма да намери благоволение в злочестите си дни.
цар Хету Небкауре
ок. 2150 пр. н.е.
Веднага след смъртта на Ехнатон били разпратени вестоносци, за да обявят новината по цялата земя. Те пропътували на юг до Тива и на север до Мемфис.
Подобна новина обикновено причинявала всеобща скръб и тревога за бъдещето, защото смъртта се възприемала като победа на Сет над Озирис, като прекъсване на божествения ред. Сигурно не е било така при смъртта на Ехнатон и вероятно най-разнообразни чувства са се породили сред различните прослойки на обществото.
Божественият ред вече е бил прекъснат така или иначе от самия фараон, чието дългогодишно управление внесло объркване и смут в държавата. Поне зад четирите стени на дома си жреците на Амон в Тива са се възрадвали, защото били чути молитвите им - фараонът, който накарал да изтрият името на техния бог, усетил отмъщението на Амон. В Мемфис жреците очаквали деня, когато отново ще могат да боготворят Птах, сътворителя на света, както са правили векове наред в миналото.
Войската също се е радвала. Нищо не би ѝ причинило повече болка от това, да стои със скръстени ръце и да гледа как господството на Египет свършва. Десетилетия били минали от последния годишен поход с цел събиране на данъците от подвластните територии. Първо, през трийсет и петте години на управлението си Аменхотеп III изцяло бил погълнат от строежите в Тива, търсейки безсмъртие чрез храмовете, вместо в битка, както повелявала традицията. За воините е било отегчително да ходят само по паради, но поне васалните държави били наплашени от по-ранните нашествия на египтяните, така че останали лоялни към фараона. Обаче последните петнайсет години били унищожили колективния дух на войската. Една по една чуждите държави, които плащали контрибуции на Египет, попадали под властта на омразните хиксоси или на също толкова омразните митанийци, а фараонът оставял без отговор умолителните писма на посланиците, в които те настоятелно молели за намесата на египетската войска. Войниците трябва да са се радвали най-много от всички, когато до тях стигнала новината за смъртта на Ехнатон - сега можели да възобновят кариерата си във войската.
Читать дальше