Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Уилкинсън не могъл да разчете йероглифите, изписани по граничните камъни, заобикалящи града, но бил първият, който забелязал онова, което по-късно се оказало ключова нишка за разплитане на историята на Амарна. Градът не бил просто изоставен, а направо унищожен. 2Дворците, храмовете и къщите били изравнени със земята, така че на практика били останали само основите им и тук-там по някой каменен блок. Само гробниците били непокътнати, защото те били врязани в планината и нямало как да бъдат разрушени. Декорациите по стените на гробниците по-късно щели да разкрият още пътеводни нишки за катастрофата на Амарна.

Последвали десетилетия на размисъл и първите официални разкопки на мястото са извършени едва половин век по-късно. Френската археологическа мисия започнала разкопки в Амарна през 1883 година, като се опитала да разкрие загадките около необикновеното царско семейство, любопитното им изкуство и унищожението на града им. Било ясно, че там се е случило нещо безпрецедентно. Мястото било различно ог всички изследвани дотогава обекти. Повечето разкопки се съсредоточавали върху единични сгради, като храма в Луксор или архитектурниия комплекс в Карнак, но това бил цял един град, въпреки че от него не било останало много, французите можели да видят могилите, които се простирали в разстояние на цели мили по пясъка. Изобщо не било ясно откъде трябвало да започнат.

Понеже градът е разрушен умишлено, разкопките били истинско предизвикателство и надеждите да намерят ценни съкровища, които да отнесат вкъщи, не били големи.

Независимо от това разкопките продължили, основите на дворците, храмовете и къщите били разчистени от пясъка. Така открили градските покрайнини и широкия път, който прекосявал града. На изток, където от равнината изведнъж се издигали скали, видели и разгледали издяланите в скалите гробници - няколко от северната и няколко ог южната страна. Това били гробниците на благородниците и високопоставените служители в града. Във всяка от тях, почти на всяка стена били издялани необичайни изображения на царя и царицата със слънчевия диск над тях.

Французите забавили публикуването на своите находки, затова през 1890 годна младият британски археолог Флиндърс Питри, нетърпелив да намери отговори на въпросите, възникнали при откриването на това уникално място, започнал свои собствени разкопки.

В епохата на колоритни и приключенски настроени египтолози Питри надминал всички. За него било нищо работа всяка седмица да извървява шестнайсет мили, за да вземе седмичните надници на екипа си, а после и да се върне пеша в лагера.

Дори в началото, когато едва започнали разкопките, вече съществувал пазар на антики. Един от проблемите при ранните разкопки били кражбите на малки предмети от самите работници по време на копаенето. Ако намерели част от бижу и го скриели в дрехите си, те можели да го продадат за повече пари, отколкото е месечната им надница. Питри въвел система, при която плащал на работниците справедлива цена за всички намерени предмети, така че бил единственият, който успял да състави доста пълна картина на находките. Кражбите отвън все пак си оставали проблем. Разни типове се промъквали до мястото на разкопките и гледали да отмъкнат каквото могат под закрилата на нощта. Това съвсем не допаднало на Питри, който описва една своя среща с крадец:

Един мъж от племето кибел го държеше, докато аз го бъхтех здраво. Той се закле, че ще ме даде под съд, че съм му счупил крака. Оставих го да пълзи известно време на лакти и колене, а после изкрещях силно и се затичах към него, а той хукна като заек. 3

Това било времето на Дивия запад в египтологията.

Питри се заинтригувал от новия стил изкуство. В продължение на хиляди години царят на Египет бил изобразяван като млад и неудържим воин, с добре оформени мускули, готов да се впусне в битка, фараонът винаги бил победител. Но в Амарна нямало батални сцени, нито изображения на фараона как смазва традиционните врагове на Египет.

Още по-изненадващо било, че нямало и сцени, на които фараонът принася дарове на боговете, да не говорим, че всъщност нямало никакви познати богове. Вместо това Питри открил изображения на фараона и семейството му, където той люлее и държи децата си в скута, целува жена си или някоя от дъщерите си, или сцени, в които фараонът и съпругата му благоговеят пред слънцето, а не пред някой египетски бог. Никога нищо подобно не се било появявало в двехилядната история на египетското изкуство. Не става въпрос само за тематично отдалечаване от вековната традиция, но се забелязвало внимателно преценяване на пропорциите на фигурите, както и на относителния им ръст. Когато художниците започвали да декорират гробница или храм, първо правели една решетка от червени квадрати, за да могат да разпределят пропорциите на телата - две квадратчета за главата, четири за раменете и т.н. Те почти били свели стенописването до рисуване по номера. Когато обаче Ехнатон се появил на сцената, всички правила за правилни пропорции изхвърчали през прозореца. Царицата често била толкова висока, колкото и самият фараон, децата му били изобразявани в същия ръст, дори обикновените хора изглеждали.малко по-ниски от своя фараон. Питри бил напълно погълнат от Амарна - свежа артистична струйка в областта на изкуството.