Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Планът на града бил продиктуван от географията, формирана от Нил на запад и от стръмните скали на изток. Пространството за основната част на града лежало между тези две граници - полукръг, широк около 5 километра и дълъг около 13 километра. Главната улица, наречена „Царската улица“, вървяла от север на юг, разделяйки града по дължина. Широка повече от 43 метра, тази улица представлявала може би най-голямата пътна артерия в древния свят. Първоначално предназначена за големите колесници на царското семейство, впоследствие тя била използвана като основен свързващ път, по който чиновниците яздели на магарета от домовете си до държавните учреждения в центъра на града.

От изток на запад се простирали две пресъхнали речни корита, на които не било построено нищо поради страха от ненадейни наводнения. Те разделяли града на три района - централна част, северни и южни покрайнини. Целият град се простирал на 27 километра от север на юг, включително покрайнините от двата края, а навсякъде имало нови магазини, храмове и домове. Зад северните покрайнини, отстрани, било построено село за работниците, които се тъпчели в тесни жилища. Именията на богатите и знатни хора от Амарна представлявали огромни вили с почти еднаква архитектура. От голямо входно антре, подпирано от тънки дървени колони, оцветени в ярки цветове и изрисувани с лотосови мотиви, се влизало в просторна всекидневна, където се издигали четири масивни колони. От тази обща стая се влизало в спалните, баните и гостните. Зад основната къща имало стаи за слугите, зърнохранилища, складове, кухни и конюшни. Всички тези големи къщи били построени бързо и едновременно - такова било строителното предприемачество за висшите класи в древния свят.

Централната част на града, наречена „Остров, възхваляван по празниците“, била административното сърце на новата столица. Тук, в една сграда, наречена „Мястото на фараонските пратки“, чуждестранните представителства предавали кореспонденцията между Ехнатон и азиатските владетели. Освен това Ехнатон съхранявал цялата кореспонденция от царуването на баща си - всички писма и търговски споразумения между Аменхотеп III и неговите емисари в чужбина. Някой се бил сетил да вземе архивите при преместването. Близо до Бюрото за архивите се намирала полицейската станция, към която имало прилежащи спални, тренировъчни игрища и конюшни за полицейските „коли“ на онова време, колесниците. Дори в един теократски град се налагало да наказват крадците, да разрешават семейни скандали, а освен това веднага след построяването си гробниците вече съхранявали несметни богатства. Наблизо бил и университетът, известен като Пер-анх - „Къщата на живота“, където се обучавали бъдещите жреци. Само че се следвала нова учебна програма, най-вероятно съставена от самия Ехнатон. От младите обучаващи се жреци вече не се искало да разказват мита за Озирис и Изида, нито да припяват Химна на Ре, докато го наизустят, тъй като всички тези богове престанали да съществуват. Ехнатон написал нови литургии с молитви и химни - изглежда, че той не само предоставил откровенията на новата религия, но и съставил сборника с химните.

Трябва да е било вълнуващо време за посветилите се на Атон. Създавала се една радикална теология. Никоя държава дотогава не е свивала пантеона си до едно-единствено всемогъщо божество. Мерира, главният жрец на Атон, лично наблюдавал учениците. Понеже името му означавало „Възлюбен от Ре“, възможно е да е бил нископоставен жрец в Тива, който по-рано е възприел новата теология и е придружил фараона до Амарна с първата вълна преселници.

Царската резиденция Хат-Атон („Замък на Атон“), едно от най-красивите архитектурни творения на Египет, доминирала в централната част на града. Тя представлявала огромна и сложна плетеница от зали за аудиенции, открити вътрешни дворове, частни апартаменти, детски стаи, кухни и огромни хранилища. Пред двореца, който гледал към Нил, изложен на полъха на хладния бриз, имало три терасирани градини с екзотични цветя. Най-необичайното е, че комплексът се простирал от двете страни на главния път, като източното и западното крило били свързани с мост - една новост в архитектурата. Мостът станал най-известната характерна особеност на двореца и на града. Той бил наречен „Прозорецът на явлението“, защото именно оттук Ехнатон и Нефертити се появявали пред обществото, често придружавани от принцесите, за да дават аудиенция на събраните долу на пътя граждани. 1От този прозорец те раздавали и яки от масивно злато - награда за верните им поданици. Религията имала своето голямо очарование, но няколко унции злато сигурно са усилвали значително нейното въздействие.