7 Дж. Елиът Смит, Царските мумии .
8 Гуидо Майно, Лекуващата ръка .
9 Рей Уинфилд Смит, „Компютър помага на учените да възстановят египетски храм“; Рей Уинфилд Смит и Доналд Б. Редфорд, Храмът на Ехнатон .
10 Доналд Редфорд, който провел разкопките на храма на Ехнатон в Карнак, споделя моя възглед за Ехнатоновия фестивал на Сет като за нещо необикновено, но скоро друг учен, Джослин Гохари, предположи, че Ехнатон се е опитвал да остане близо до традицията колкото е възможно.
11 Рийд И. Пиериц и Черил Гаснър, Синдромът на Марфан .
12 Виктор А. Макюзик, „Дефектът при синдрома на Марфан“.
13 Благодарности на д-р Джесика Дейвис ог Ню Йорк хоспитал за много полезната дискусия за Ехнатон като болен от синдрома на Марфан.
4
Амарна - свещеният град
Аз съм твой син, който ти служи и
превъзнася името ти;
твоето могъщество, твоята сила са в
сърцето ми.
Ти си живият Атон, чийто образ не
избледнява.
Ехнатон ок. 1340 пр. Xр.
Когато Ехнатон и неговите пилигрими достигнали до земята на новия си град, там ги посрещнала единствено гола пустиня. Съвременното име на това селище е Тел ел Амарна, накратко Амарна, по името на бедуинско племе, обитавало тези места, както показват направените векове по-късно разкопки. Когато Ехнатон избрал мястото за новата столица, там не живеел никой. Той избрал девствена територия, неопетнена от светилищата и храмовете на други богове, също както Джоузеф Смит повел мормоните към незнайната пустиня Юта. Вероятно няколко хиляди сърцати хора са осъществили първоначалното масово преселение, издигайки палатки и временни навеси и наблюдавайки как градът расте пред очите им.
Организирането на живота и изхранването трябва да е било доста сложно. Палатковият град сигурно е бил разположен като военен лагер - с управител, отговарящ за снабдяването с провизии. Не е имало ниви, нито напоителни канали, за да започнат да развиват земеделие, но за щастие наоколо имало много риба и птици. Вероятно първо са построили пивоварна и пекарна, за да произвеждат двете основни храни, съставляващи египетската диета. Сигурно сградите са били разположени една до друга, защото и двете производства са зависими от една жизненоважна съставка - маята.
Работниците били истинските герои на новия град. Докато каменоделците изваждали каменни блокове от каменоломните с помощта на бронзови длета и дървени чукове, тухларите произвеждали милионите тухли, необходими за изграждането на града. Правенето на тухли било проста работа. Поставяли тиня от Нил в правоъгълни дървени калъпи, а после махали калъпите, така че тухлите да изсъхнат под лъчите на парещото слънце. Художници и занаятчии работели френетично за украсяването на новите къщи и държавни постройки, докато ред след ред тухлите се издигали все по-високо и по-високо. Възможно е да са изпратили хабер на приятелите си в Тива, подканяйки ги да се присъединят към тях, защото имало много работа. Нямало време за губене. Яркооцветените керамични тухли и инкрустациите във формата на розетки и цветя трябвало да бъдат изпечени в пещи, за да може изрисуваните стенописи да придобият по-силни акценти.
Аменхотеп избрал за основите на своя град фин дялан камък, който корабите превозвали от каменоломните надолу по Нил към Амарна. За градежа се използвали тухли от нилска кал, върху които се правела замазка и после се боядисвали. Над града постоянно се стелела мъгла от прах и пясък, придружаващи всички строителни дейности, например отрязването на каменните блокове и влаченето им до строителните площадки на храмовете. Градските деца обаче сигурно са били очаровани, че живеят на строителна площадка, наблюдавайки с благоговение материализирането на новия храм. Когато стените достигали височина около метър и половина-два, трябвало да правят рампи от тухли, за да изтеглят блоковете на шейни до върха. Пет или шест основни сгради били издигнати едновременно, пораждайки непрекъснато вълнение. Вероятно в ранните дни на Амарна всяко дете е мечтаело да стане архитект. Любопитно е, че при всичкото това строителство в Амарна, а и по целия Египет досега не е открит дори един-единствен архитектурен папирус. Няма писмени свидетелства, които да ни разкажат как да си построим пирамида, как да проектираме храм, нито дори как да издигнем стена. Възможно е такива папируси да са съществували и след това да са изчезнали, но аз не мисля така. Подозирам, че тази информация е била търговска тайна, предавана от баща на син. Разполагаме с множество литературни и религиозни папируси, но нито един за строителните дейности.
Читать дальше