Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Близо до двореца било светилището, където царското семейство служело на бога в усамотение и се възраждало под животворните лъчи на Атон. Големият храм на Атон скоро толкова се разраснал, че започнал да съперничи на грандиознаия храм в Карнак. Широк 275 и дълъг 800 метра, храмът не приличал на нищо, построено дотогава. Египетските храмове като цяло представлявали тъмни тайнствени места с покрив от каменни плочи, върху които оставяли тънки процепи, пропускащи малко светлина в сумрачния интериор. Традиционните храмове започват с открит двор - широко пространство, където обикновените хора можели да изразяват почитта си към боговете. В края на открития двор има полегата пътека, която извежда до втори, по-усамотен покрит двор. Това пространство било предназначено за благородниците. Колкото се навлиза по-навътре в храма, помещенията стават все по-малки и по-интимни, подът се надига нагоре, а покривът се снижава, като така се създава атмосфера на специално, свещено място. Третата част, „светая светих“, била достъпна само за жреците, които служели на боговете. Тук оракулите с помощта на култови статуи предсказвали бъдещето и получавали наставления от боговете. Обикновено статуите стояли в каменните си светилища, но на специални чествания ги изнасяли в града, като ги полагали в преносими светилища от позлатено дърво, наподобяващи свещените ладии на фараона.

Всичко това било пометено в новите храмове на Ехнатон. Тъй като не разполагал със статуи на Атон, а старите богове били забранени заедно с идолите им, изобщо не било необходимо да се изгражда „светая светих“. Понеже единственият обект на преклонение било слънцето, сумрачните коридори и равните покриви съвсем не били на място. Новият храм на Атон бил проектиран като открита сграда, без покрив, изпълнена със светлина и слънце. По същество тя представлявала правоъгълна стена, която ограждала открития двор с размери колкото две футболни игрища. Вътре нямало нищо освен празно пространство и олтари, където се оставяли даровете за бога, по един за всеки ден от годината - така Атон приемал ежедневно предлаганата му храна.

Другите храмове на Ехнатон леко се различавали от тази архитектура. Някои били по-малки, повече приличащи на големи павилиони, но всичките били светли, проветриви и открити към небето.

Новите храмове обаче все пак запазили една архитектурна особеност от храмовете в Тива, вероятно защото би било твърде драстично, ако и тя бъде пропусната. Масивните пилони, очертаващи входа, като тези пред храмовете в Карнак и Луксор, по правило отделяли външното пространство от вътрешните помещения на храма. От предната страна на пилоните били забучвани прътове, на които се веели дълги тесни знамена, потрепващи на вятъра и символизиращи диханието на самия живот.

Цялото това познание за Ахетатон - Амарна дължим на редица забележителни хора, извършили разкопките, които искрено са се заинтригували от загадките на изгубения град. Сред тях е Джон Гарднър Уилкинсън, един от първите британски египтолози. Син на свещеник, учил известно време в Оксфорд, той напуснал, преди да си вземе дипломата, защото решил да се присъедини към армията. Докато били стационирани в Италия, Уилкинсън научил за опитите на египтолозите да дешифрират йероглифите.

Развълнуван, той се отправил право към Египет, където останал дванайсет години. Като всички пионери в египтологията Уилкинсън бил самоук, но краткият му военен опит го подготвил за спартанския начин на живот, който водел в Египет. След като отседнал в Тива, най-напред направил каталог на гробниците в Долината на царете. Това било проста работа. С кутия боя в едната ръка и с четка в другата, той номерирал всички гробници една по една. Поставените от него номера си стоят до ден-днешен.

Уилкинсън пропътувал до Амарна през 1824 година. Открил останките на храмове, дворци, гробници и широки пътни комуникации - всичко, което човек може да очаква в един древен град, обаче нещо не било както трябва. Стенописите, гравюрите и скулптурите се различавали от всичко, което бил виждал дотогава в Египет. Подобно на изображенията върху блоковете в Карнак, които щели да бъдат открити век по-късно, изображенията на царя и царицата били деформирани. Царят имал широк ханш и развити гърди, почти женско тяло. Фигурите на царицата имали също толкова широки бедра и големи гърди, макар че за жена това не е кой знае каква забележителност. Вратът ѝ обаче бил невероятно удължен, а ръцете - тънки като клечки. Картините на принцесите разкривали удължения в задната част на главите им. Заедно с тези фигури имало слънчев диск, чиито лъчи се спускали към царското семейство и всеки лъч завършвал с ръка, която държала или анх - символът на живота, или скиптър - символът на властта. Кои били тези странни хора? Уилкинсън не можел да каже - имената им били заличени.