Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

На великия и животворящ Атон: който вдъхва живот и е жизнеспособно жив, моят баща: моята стена от милиони лакти, моята оставаща вечност, моят свидетел на всичко вечно, който провъзгласява Себе Си с двете Си ръце, който не е сътворен от зелген занаятчия, който всеки ден безспирно изгрява и залязва: Той изпълва зелшта с лъчите Си и кара всички да живеят... 8

Това изявление съдържа една важна фраза - „който не е сътворен от земен занаятчия“. Подтекстът е едва доловим, но ясен: Атон, истинският бог, е недосегаем и абстрактен. Това сигнализирало края на всички култови статуи, митологията и символизмът си отишли. Занаятчиите повече нямало да ваят скулптурни фигури на боговете. Повече нямало да има познат образ, върху който да съсредоточават поглед вярващите, повече нямало да има никакви „Книги на мъртвите“, в които да се описват пътешествията до отвъдното на сенките на бившите обитатели на земята. Новият бог се изплъзвал като слънчевите лъчи.

Ехнатон, изглежда, мислел по съвършено нов за египтяните начин. Когато се преместил заедно с последователите си в Амарна, той ги повел на много по-голямо ментално пътешествие, отколкото някой от тях можел да си представи.

Ехнатон - мечтателя

Най-пълното обяснение на теологията на новата религия получаваме от един химн, гравиран върху стените на няколко гробници в Амарна. Най-изисканата версия се намира на западната стена на гробницата на Ейе, един от любимите придворни на Ехнатон. Всичко сочи, че самият Ехнатон я е съчинил. Въпреки че е сътворен векове преди Стария завет, химнът е написан в същия дух. Учените намират прилики с псалм 104. Съществува връзка между вярата в Атон и Мойсеевата вяра.

Красиво е твоето проблясване на небето,

Ти, живият Атон, който живееше първи!

Когато се издигаш над източния край на небето,

Ти изпълваш всяка страна с красотата си.

Защото ти си голям, красив и искрящ, ти си високо

над земята:

Твоите лъчи прегръщат страните и всичко, което си

правил.

Ти си Ре и ти плени всички тях;

Ти ги завладяваш с любовта си.

Макар ти да си далеч, лъчите ти все пак са на земята;

Макар ти да си високо горе, твоите стъпки са денят.

Колко разнолики се твоите дела!

Те остават скрити от нас

О, ти единствен бог, чиято власт няма никой друг,

Ти създаде земята по свое горещо желание

Докато беше сам:

Хората, всичкия добитък, голям и малък,

Всичко, което е на земята,

Което се движи на своите крака;

Всичко, което е високо горе, което лети със своите

криле,

Страните Сирия и Нубия

И страната Египет; ти поставяш всекиго на

неговото място

И му даваш това, от което се нуждае.

Всеки има своя имот

И дните му са преброени.

Те говорят на разни езици,

Видът им и цветът им са различни,

Да, ти различаваш хората.

Ти си в моето сърце,

Няма друг, който да те познава,

Освен твоя син Ехнатон.

Ти го посвети в плановете и силата си.

Светът е в твоите ръце,

Такъв, какъвто си го направил.

Когато ти си вече изгрял, те (хората) живеят,

Когато ти залезеш, те умират.

Защото самият ти си времето за живот,

И се живее чрез теб.

Всички очи гледат твоята красота,

Докато ти се скриеш.

Всичката работа се изоставя,

Когато ти залезеш на запад.

Когато ти се надигнеш, те биват извършвани

да растат за царя.

Откакто ти основа земята, ти ги въздигна,

Въздигна ги за твоя син,

Който произлезе от самия теб,

Царя, който живее от истината.

Господаря на двете земи Нефер-хеперу-Ре, Уа-ен-Ра,

Сина на Ре, който живее чрез истината.

Господаря на короните Ехнатон, чийто живот е дълъг;

(И за) великата съпруга на царя, която е обичана от него,

Господарка на щастието,

Надарена със способности,

на която като чуе гласа, царят се възрадва,

Господарката на двете земи Нефер-неферу-Атон.

Тя живее и цъфти завинаги и всякога

Химнът на Атон е едно от най-великите интелектуални достижения в древния свят. Обичайните митологични картини са отстъпили място на нежни и жизнерадостни картини, с финес и поетична образност е изразено веруюто на химнопееца.

Само един Бог - Атон - е отговорен за създаването на света и Бог е създал всички хора от всички нации, а не само египетската. Разбира се, ако Атон бил бог на всички хора, тогава египтяните вече не стояли по-високо от другите. Прегръщайки всички хора по света, Ехнатон обезсмислил оправданието на всички предишни египетски военни нашествия. Светът вече не се въртял около Египет - вече се въртял около слънцето.