Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Колкото повече неща разкривал Питри за мистериозното семейство при разкопките, толкова повече то му харесвало. Струвало му се, че този фараон, чието име впоследствие се оказало Ехнатон, бил един религиозен визионер! След векове на политеизъм фараонът забранил всички богове в името на един-единствен - слънчевият бог Атон. Той въвел монотеизма в Египет. Мотото, възприето от Ехнатон - „Живот в истината“, се струвало на Питри крайъгълният камък на неговата революция. Ехнатон сигурно е имал физически недъзи, но придържайки се към този девиз, е позволил или по-скоро е настоявал да бъде изобразяван реалистично. Този подход се е предал и на художествената тематика - оттук и интимните семейни сцени.

В края на краищата това изкуство било прекрасно. През 1891 година Питри изкопал красиво изрисуваните подове на онова, което някога е било дворецът. Изображенията на басейн с лотоси, плаващи риби и пърхащи птици, а от северната и южната страна на басейна - нилски храсталаци с подскачащи животни и прелитащи птици и пеперуди, все още блестели в оригиналните си живи цветове. Питри сам прекопирал цели осемдесет и пет квадратни метра подови рисунки, за да ги публикува впоследствие. Подът бил толкова впечатляващ, че той построил дървени пътеки, по които да стъпват посетителите и да се разхождат наоколо, без да повреждат рисунките. Понеже бил загрижен, че дърводелците могат да издраскат пода, влачейки по него инструментите си, Питри свършил лично цялата дърводелска работа. Години след като приключил своите разкопки, тълпи от туристи се трупали да гледат красиво изрисувания под. За нещастие, понеже нямало преход откъм реката, посетителите често пресичали през нивите на един земеделец и опустошавали реколтите му. Една нощ земеделецът натрошил настилките на парчета.

Питри бил религиозен човек и като много ранни египтолози дошъл в Египет, за да търси потвърждение на библейските текстове, защото Египет е част от Свещената земя, откъдето е започнало преселението на юдеите. За него монотеизмът на Ехнатон бил предшественик на собствената му вяра. Ето думите на самия Питри:

Никой цар на Египет или на която и да е друга държава в света никога не е изразявал толкова открито и справедливо своите възгледи. Във всяко отношение Ехнатон изпъква като може би най-оригиналния мислител, който въобще е живял в Египет, и един от най-големите идеалисти на света. Изглежда, никой човек не е правил толкова голяма крачка към новото светоусещане, каквато е направил той... 4

Питри не могъл да разбере изцяло надписите, които открил, но все пак осъзнал колко важни били граничните камъни, които маркирали границите на града. Той се надявал да се добере до смисъла на надписите, включително по най-недостъпните стели, които можели да се видят само с телескоп! 5Когато по-късно неговите рисунки били дешифрирани, четиринайсетте камъка, които Ехнатон бил издигнал, за да защитава територията на новия град, разказали своята смайваща история.

Стелите, издялани за период от четири години, представяли две версии на една и съща прокламация. Ехнатон твърдял, че самият Атон го е довел по тези места и му заповядал да строи точно на мястото, където сам той се е проявил най-напред - където светът е започнал съществуването си. Воден от мистичното видение, фараонът започнал строителството на новия град в пустинята. Той нарекъл града Ахетатон, „Хоризонта на Атон“, и убеждавал всеки, който прочете стелата, че:

Негово величество се появи в чудната си каляска от електром като Атон, когато се издига на хоризонта на своя град. Атон, моят баща, беше този, който пожела Ахетатон. Не някой сановник и не който и да е човек по цялата земя избра мястото, за да построя тук Ахетатон, а сам Атон, моят баща, го посочи, за да му издигнем тук Ахетатон. 6

Вероятно когато гледал към хоризонта, Ехнатон е виждал линията скали, разделяни само от едно широко пресъхнало речно корито, и осъзнал, че пейзажът оформя йероглифа за хоризонт Вероятно и това е било знак от Атон. Когато аз самият пребивавах в Амарна преди няколко години, веднъж станах рано и погледнах през прозореца да видя изгряващото слънце. То приличаше на врязано между скалите кълбо от другата страна на Нил, точно както в йероглифа, и не можех да не си помисля: „Ехнатон наистина го е видял така!“

Един ден Ехнатон събрал последователите си на богослужебна церемония на мястото на едната от граничните стели и заговорил на събралото се множество: