Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Джули ме представи на групата и аз започнах да говоря за Ехнатон, като им показвах диапозитиви. След втория диапозитив започнах да чувам доста често „Их!“ и „Я!“. Продължих да сменям диапозитивите, показващи удължените ръце и крака на царското семейство, и чувах все повече възклицания: „Марфански пръсти!“ Бяха открили своего брата в Древен Египет! След като свърших да говоря, ги попитах дали са се отнасяли различно към тях, докато са били деца, дали са били изолирани или избягвани от другите. И ако е така, каква е била реакцията им. Една жена сподели, че в детството ѝ, когато правели семейни снимки, все ѝ казвали да стои отзад и да си крие дългите ръце. Друга млада жена, с късо подстригана коса и очила с тъмни рамки, разказа подобна история и след това ми подхвърли прозрението, което търсех. Каза, че се бунтувала и правела всичко възможно да подчертае външния си вид, като носела шапки с козирка, странни дрехи и се гримирала по необичаен начин. Кой знае какво е щяла да прави, ако беше живяла в Древен Египет. Групата прояви разбиране към Ехнатон - виждаше им се съвсем разумно, че си е направил колосални статуи, за да се утвърди, да се наложи. След като толкова дълго е бил избягван, за него това определено е било катарзис.

Това беше една чудесна група от открити хора, копнеещи да споделят преживяванията си. Когато стана очевидно, че аз съм почитател на Ехнатон, те си свалиха обувките и взеха да сравняват пръстите на краката си със снимките на краката на царя. Джули се опита да протегне изключително дългите си пръсти, за да ги постави в положението на ръцете от Амарна, при което върховете на пръстите ѝ бяха леко извърнати нагоре. Срещата ми с тази група беше изключително вълнуващо преживяване, а и те поискаха копия от диапозитивите, които им бях показал. Ехиатон щеше да стане „рекламно лице“ на Асоциация „Марфан“ като част от усилията им да стигнат и до други хора, страдащи от тази болест. Той така и не е разбрал защо е бил различен.

Преместването към Ехнатон – Амарна

Ако поведението на Ехнатон е било реакция срещу самотното му детство, то тя се е реализирала до крайност. Той поставил прокламация на стената на храма, в която декларира, че отхвърля всички богове на Египет и заявява, че старите богове вече не съществуват и че ще се почита само един нов бог. В ранните етапи на промяната новият бог приел формата на традиционния бог на слънцето Ре-Хоракти - „Ре - Хор на хоризонта“, изобразяван като мъж с глава на сокол, облечен в царско облекло. Тази версия първо се появила на южната порта на Карнак, която била достроена от Ехнатон. Но изобразяването на бога под формата на Ре-Хоракти не издържало дълго време. През третата година от царуването на Ехнатон богът с глава на сокол бил заменен с диск - Атон.

Слънчевият диск („атон“) е древен египетски символ, който се появил 1000 години по-рано по време на Старото царство. Богът слънце е централна тема в египетската религия. Думата за слънце била „ре“, което е съвпадало с думата за бога слънце, въпреки че с йероглифи се изписвали по различен начин. Ролята на бога слънце се променяла през годините, като значението му ту нараствало, ту спадало. Ре бил богът патрон на северния град Хелиопол, бук- вално „град на слънцето“. Въпреки че Амун, Мут и Хонсу били боговете патрони на Тива, интересът към култа на слънцето растял. Аменхотеп III например бил наричан Слънчевия цар. Все пак Атон, един от аспектите на слънцето, бил маловажен бог. Ехнатон обаче променил това.

Надписите, открити върху блоковете от Карнак, показали, че през петата година от своето царуване Аменхотеп IV променил името си на Ехнатон - „Угоден на Атон“.

В Древен Египет имената били нещо много важно. Често египетските деца получавали две имена при раждането си - едното било общоизвестно, а другото, „истинското“, се знаело само от майката, така че ако някой искал да направи магия на детето, да използва общоизвестното име и магията да не проработи. Изида, богинята на магията, била наричана „Тази, която знае всички имена“ - тоест никой не можел да се предпази от нейната магия. Промяната на името на Ехнатон не била просто каприз на един юноша, а знак за нещата, които предстоят.

Горе-долу по времето, когато сменил името си, Ехнатон заявил, че ще премести столицата си от Тива в едно отдалечено място в Среден Египет. Именно там щял да се роди Тутанкамон.

Решението на Ехнатон узрявало в продължение на четири-пет години - период, който ни се струва като миг от египетската история, но все пак е имало достатъчно време да се натрупа напрежение. Странните изображения на царя и семейството му не наранявали никого, дори издигането на новия бог Атон в толкова значимо място като Тива може да е било приемливо за някои, но когато Ехнатон заявил, че Атон ще бъде единственият бог на Египет, войната била в кърпа вързана. Това означавало, че повече няма да има царски дарения от злато, ленени тъкани, вино, зърно, добитък, пленници и земя, които да обогатяват храмовете на Амун, Мут и Хонсу, нито пък на другите богове нагоре и надолу по Нил. Ехнатон бил бог, който се изправя срещу боговете.