Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Двойката направила каквото могла, за да изпълни това задължение. Анхехсенамон забременяла. Докато дворът се подготвял за раждането на бъдещия цар или царица на Египет, за нея се грижел царският лекар - човек, известен със способностите си и уменията си за лекуване.

Древните египтяни наричали медицината „необходимото изкуство“ и внимателно регулирали тази професия, като излъчвали специалисти в отделни области. Лекарите с най-висок ранг били жреци. Понеже Сахмет бил най-важният бог, свързван с медицинското изкуство, именно жрецът на Сахмет трябвало да бъде най-добрият лекар. Това е донякъде изненадващо, защото през цялата египетска история са се бояли от нрава на богинята с глава на лъвица. Свещениците на Сахмет често имали по няколко титли - една медицинска и една магическа. Неджему например, бил „Върховен жрец на Сахмет“ и „Главен лечител“, а Херишефнахт бил „Върховен магьосник“, „Върховен жрец на Сахмет“ и лекар на фараона. Освен жреците лекари, уабу, имало и светски лекари, суну. Тъй като за медицинската професия имало специални правила и съществували жестоки наказания за неправилно практикуване, суну със сигурност получавали медицинско образование, въпреки че не се свързвали с нито един конкретен храм, нито пък почитали конкретен бог. Така тяхната практика вероятно е била по-еклектична, тъй като са можели да черпят от всички възможни източници.

Както жреците лекари, така и светските лекари използвали комбинации от здрава клинична медицина и магия, но имало и трета група лекари, които не получавали медицинско образование, а използвали само заклинания, амулети и магии при лекуването на пациентите си. По-голямата част от медицинските папируси, които са оцелели, идват от тази трета група лекари, тъй като те изреждат магии и отвари, но дават малко доказателства за внимателно наблюдение и научни познания.

Личният лекар на Анхесенамон сигурно е бил специалист по гинекология, „болести на жените“. Това било първото ѝ дете - „онзи, който ще отвори утробата ѝ“ - и с наближаването на термина бил подготвен стол за нейното раждане. Египетските майки седяли на стол от калени тухли, за да може гравитацията да улеснява процеса на раждането. (Жаргонната дума за раждане на дете била „да седиш на тухли“.) Това била толкова основна част от египетския живот, че йероглифът за „роден“ изобразява седнала жена, от която се показва главата на бебето.

Но преди Анхесенамон да може да използва родилния стол, се случило нещастие. Когато навлязла в осмия месец, гя пометнала и изгубила детето си, момиченце. Ако бе оцеляло, детето щеше да бъде недъгаво, с изкривен гръбначен стълб и с едно рамо по-високо от другото. Вероятно в двореца се е шушнело, че сигурно детето или майката са били прокълнати.

Вероятно са извикали царския магьосник. Понеже в древен Египет се практикувала както клинична медицина, така и лечение с магически цярове, конкретната болест определяла и начина на лечение. Ако случаят бил познат, като при счупване на кост или ухапване от крокодил, тогава се лекувало без магии. При ухапване от крокодил раната се зашивала, за да се затвори, и върху нея се слагало сурово месо. Ако обаче болестта била нещо от рода на треска и египтяните не са можели да знаят причината, тя била приписвана на зли демони или черна магия, следователно лечението ставало с магьосници. Дори имало специалисти, обучени в „незнайни болести“, които вероятно лекували заболявания с неизвестни причини. Възпроизводството на хората не било добре разбирано в древен Египет, така че е възможно помятането да е било приписано на проклятие.

Помятането на Анхесенамон, като се добави и недъгавостта на зародиша, налагало намесата на магьосник знахар, за да не се случва никога повече. В такива случаи се изработвала восъчна фигура на Тот, бога на писмото и магията, която се слагала върху горящи въглени под родилния стол.

Възможно е Анхесенамон да е седяла на стола, така че пушекът да пречисти утробата от всякакви зли сили в нея. Помятането не било обикновена трагедия за държавата. Египтяните обичали децата, имали големи семейства, типични за аграрните общества - много деца, за да помагат на полето. Една популярна максима гласяла: „Ожени се млад и имай много деца.“ Във възрастта, в която трябвало да съграждат семейството си, Тутанкамон и Анхесенамон били изправени пред едно несигурно начало.

Понеже зародишът бил мъртвороден и изобщо не бил поел дъха на живота, той останал без име. Ако бебето бе поживяло дори само за да вдъхне въздух, то щяло да има душа; Ба и Ка са двата основни аспекта на душата. Ба на починалите винаги е изобразявано по стените на гробниците като птица с човешка глава, която можела до отлита и да долита в гробницата по всяко време, докато чака възкръсването на тялото на запад. Ба носи личността и е от съществено значение за възкръсването. В една древноегипетска литературна творба 8мъж, който иска да извърши самоубийство, разговаря със своето Ба, което му се кара и му казва, че ако се самоубие, то ще отлети и ще му провали всички шансове за вечен живот. Другата част на душата - Ка, е нещо като духовен двойник, който живеел в мумията. Без Ба и Ка зародишът нямал шансове да възкръсне. Така е според религията на Египет, но това означавало малко за младата двойка, която била преживяла всички етапи на родителските вълнения и копнежи, за да ги види прекършени. Против всяка традиция малкото момиченце било мумифицирано.