Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Вървейки по стъпките на Белцони, Жан-Франсоа Шамполион - човекът, който разчел йероглифите, се отправил на странстване в Долината скоро след Белцони, но не се интересувал от разкопки. Очарован от новопридобигото си умение да превежда йероглифи, Шамполион се задоволявал да преписва надписите по стените на гробниците.

Въпреки че Долината на царете е известна от векове, преди фантастичното откритие през 1881 година никой не бил намерил и една мумия на фараон. През 70-те години на 19 век в магазините за антики в Луксор започнали да се появяват антични предмети с невероятна красота, носещи имената на египетски царе и царици. Тези редки фрагменти започнали да излизат на пазара точно по времето, когато банкрутиралият Египет бил управляван от триумвирата Англия-Франция-Италия, тъй като бил задлъжнял и към трите страни. Всяка от тези европейски държави контролирала отделна част от египетското управление; Франция била поела ръководството на антиките.

Египетската служба за антики била основана от Огюст Мариет, който навлязъл в египтологията по доста заобиколен път. Когато книжата на негов роднина, който бил направил подробни рисунки на египетските паметници, били изпратени на семейството му, Мариет внимателно ги изучил и толкова се вдъхновил от Египет, че самичък научил йероглифната азбука и в края на краищата бил назначен на длъжност в Лувъра в Париж.

През 1850 година Мариет бил командирован до Египет да закупи ръкописи, но той използвал парите, за да направи разкопки на Серапеума - погребалното място на свещените бикове Апис.

Върнал се във Франция с огромни палети, препълнени с антики - антики, които и досега са изложени в Лувъра. Най-голямото му постижение било основаването на Египетската служба за антики - един опит да се възпре плячкосването, което в края на краищата дало начален тласък на собствената му кариера.

Високото качество на царските предмети, които били продавани от луксорските търговци, привлякло колекционерите и музейните управници от всички краища на света.

Самият Мариет си закупил „Книга на мъртвите“ (сборник магически заклинания, които били погребвани заедно с мумиите, за да осигурят възкръсването им в отвъдния свят), която била подготвена за царица Хенеттауй, живяла около 300 години преди Тутанкамон. Често в такива папирусови ръкописи имало красиви рисунки, изобразяващи боговете и сцени от отвъдното. Сухият климат на Египет позволил голяма част от тези папирусови свитъци да запазят в голяма степен оригиналните си цветове и яркост след хиляди години. Свитъкът на Хенеттауй бил близо трийсет и пет метра дълъг и представлявал забележително произведение на изкуството.

През следващите няколко години на пазара се появили и други версии на „Книга на мъртвите“, всичките притежание на царе, царици, принцеси и принцове от семейството на царица Хенеттауй. Когато освен папирусите на бял свят изплували и прекрасни бижута, на Мариет му се изяснило, че някой е открил недокосната царска гробница и съдържанието ѝ се разпродава на парче. Той бил твърдо решен да открие гробницата, преди тя да бъде напълно разпиляна или разрушена, но починал през 1881 година и не успял да завърши търсенето си. За неговия наследник Гастон Масперо това издирване било приоритет номер едно.

Доказателствата в крайна сметка сочели към Абд ел Расул, семейство, живеещо в близост до Долината. След настоятелни разпити член на семейство Расул разкрил местонахождението на гробницата. Два дни по-късно братята Расул завели Емил Бруш, асистента на Масперо, по една висока криволичеща пътека, от която се виждала Долината на царете и която криволичела през местност, известна като Деир ел бахри, „Мястото на северния манастир“ - предишното местонахождение на стар коптски манастир. Подобни на комини изпъкнали скали очертавали пътя през необитавана местност на около миля от разрушения храм на царица Хатшепсут. Близо до основите на една скална издатина правоъгълна шахта с размери два и седемдесет на три и половина метра се спускала право надолу на дълбочина тринайсет и половина метра.

Поставили напреки на отвора палмов ствол с вързано за него въже и първо единият от братята Расул, а после и самият Бруш се спуснали долу. Когато младият асистент се промъкнал през входа, първото, което видял на дъното, бил огромен ковчег, зад който имало още три ковчега, а зад тях вдясно - коридор с дължина повече от двайсет и четири метра навътре в скалата. По цялата му дължина били разпилени стотици малки светлосини статуетки във формата на мумии - ушабти, погребани с умрелия, за да му служат в отвъдния свят.