Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Разкопките на Питри в Амарна показали, че Тутанкамон е бил част от религиозната революция, което го направило гореща точка в споровете на египтолозите. В същото време в Долината на царете били открити гробниците на разни царе, всичките ограбени, но не и тази на Тутанкамон. Мумията му не била сред другите мумии, извадени от ограбените гробници и спасени от набожните свещеници. Не било неразумно да се мисли, че мумията на Тутанкамон все още лежи някъде необезпокоявана в гробницата си в Долината на царете. Започнало сериозното търсене на Тутанкамон.

Всеки археолог се нуждае от разрешението на Службата за антики, за да може да започне разкопки в Египет, което не било трудно да се получи в началото на века. „Концесията“, както била наричана, обикновено уточнявала местността, в която археологът можел да копае, както и периодът от време, през който никой друг не бил допускан в местността. Намерените предмети се разделяли между осъществяващия разкопките и Службата за антики. Сделката била добра и за двете страни. С ограничените си средства Службата за антики получавала безплатно труд и нови предмети за музея си, а археологът получавал каквото искал - предмети, познания или и двете. Някои, като Питри, идвали за знания. Когато Петри получил своя дял от разпределението на средствата в края на периода, той запазил най-интересните предмети, за да основе учебна колекция, която впоследствие се превърнала в музея „Питри“ в Юнивърсити колидж в Лондон. Останалото разпределил между патроните, които спонсорирали експедицията му.

Други археолози идвали предимно за предмети, с които да попълват личните си колекции или просто за да се наслаждават на тръпката от търсенето. Тиодор Дейвис, богат американски адвокат и бизнесмен, дошъл заради „ловуването“. Дейвис прекарвал зимата в Египет на своята лодка-къща „Бедуинът“ - едно доста съвършено произведение, снабдено с пиано и кристален полилей. Търсейки развлечения, той решил да започне разкопки, но имал нужда от опитни хора, които да му сътрудничат и да му осигурят разрешението. На сцената излиза Хауард Картър, който бил започнал кариерата си при Флиндърс Питри.

Въвеждането на Картър в египтологията станало чрез естествения му талант на художник. Баща му изкарвал прехраната си, като рисувал „портрети“ на животни за богаташите. Децата му - Хауард бил най-малкото от общо 11 деца - наследили таланта на бащата. В продължение на години бащата на Хауард бил семеен портретист на лорд Амхърст, така че като малко момче Хауард го придружавал до Дилингтън хол - семеен имот, където лорд Амхърст държал колекцията си от египетски антики. Амхърст имал участие във фонда за изследване на Египет - наскоро сформирано британско общество, което имало за цел да разкопае и да опише египетските паметници. Тъй като бил необходим художник, който да помогне в изрисуването на стените в Бени Хасан, недалеч от Амарна, един от участниците в разкопките там предложил той да не е „благородник“, защото би имал по-малка издръжка отколкото човек от високопоставено потекло и така ще се спестят някои разходи. Младият Хауард Картър, който нямал почти никакво официално образование по рисуване, прекрасно пасвал в картината. Лейди Амхърст препоръчала момчето и то се качило на борда на параход за Александрия. Картър бързо доказал, че е както кадърен, така и трудолюбив, характерът му позволявал да се чувства щастлив в скромното обкръжение, което предлагал лагера на експедицията. Скоро бил изпратен от Питри да изучава основите на техниките на разкопките в Амарна - умения, които щели добре да му послужат.

Питри, който не познавал младия работник толкова добре, че да му се довери, коментира:

Когато Хауард Картър дойде при мен от името на мистър Тайсън Амхърст, за да се присъедини към разкопките, беше момък на 17 години. Тогава той се интересуваше най-вече от изобразително изкуство и естествена история и аз не се замислях много какво може да му бъде позволено да върши. За да го държа настрана, оставях го да разчиства местонахождението на храма. Там той намери счупените статуи на царицата, торсовете и големи отчупени парчета от тях. 5

Това бил един от онези капризи на историята, когато пътищата на двама велики мъже се преплитат, обаче никой от тях не осъзнава важността на събитието. По онова време Питри, макар и още млад, бил най-опитният в разкопките археолог и ден след ден вече разплитал първите нишки към живота на Тутанкамон. Нито Питри, нито Картър са имали и най-малка представа за това, че четвърт век по-късно Картър щял да открие гробницата на Тутанкамон и да стане най-известният егигттолог на всички времена. Всъщност когато Картър работел на мястото на разкопките, през ръцете му вероятно са минавали много предмети, надписани с името на Тутанкамон, но той е нямал представа кой всъщност е бил този Тутанкамон.