Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

При отварянето на гробницата сред тълпата присъствали Гастон Масперо, Артър Уейгал, инспекторът за антиките на Горен Египет, Джоузеф Линдън Смит, художник, работил с няколко египтолози, и съпругата на Смит Корина. Почти всеки от изброените е оставил собствени записки за случилото се в онзи януарски ден на 1907 година. И нито един не е съгласен с останалите.

Пръв влязъл в гробницата Джоузеф Линдън Смит, който бил избран от Масперо, защото лекото му тяло позволявало да се промъкне през тесния проход. Промъквайки се бавно върху каменните парчета, Смит стигнал до голяма дървена позлатена врата. Нахвърлял набързо надписите по нея в бележника си и се върнал да ги покаже на Масперо, който прочел името на царица Тейе, съпруга на Аменхотеп III и майка на Ехнатон. Вратата била толкова крехка, че когато след 3000 години вятърът за първи път проникнал в гробницата, златното покритие се отлюспило и плавно паднало на земята. Тъй като не можел да помести вратата, понеже била твърде крехка, Смит се промъкнал внимателно покрай нея и продължил да се спуска в гробницата.

Гробницата била недовършена. Онова, което служело за погребална камера, представлявало неизрисувана грубо изсечена стая с големина около 6 квадратни метра. По пода до стената лежали още дървени плоскости. В една ниша, издълбана в стената, Смит видял четири красиви алабастрови канопични кани с красиво скулптирани капаци във формата на женска глава (фиг.З). Сред целия безпорядък обаче вниманието на Смит било привлечено от силно повреден, но много красив ковчег с отворен канак, подпрян на едната стена. Ковчегът, както и всичко останало, бил пострадал от водата, проникнала на капки през една пролука на тавана по време на дъждовете. Ковчегът някога бил поставен върху дървена погребална носилка, която се разпаднала, причинявайки му още повече повреди. В допълнение към всичко това по някое време още в античността от тавана се откъснало парче скала и се стоварило върху него.

Хиляди изкуствени и полускъпоценни камъни оформяли закрилническите криле на сокол, които обгръщали ковчега. По-впечатляващ и от самия ковчег бил фактът, че в него имало тяло - очевидно неповредено, защото на главата си стоял златният сокол, символ на властта на фараона.

Никой не отбелязва колко дълго се е забавил Смит в гробницата, но на чакащите отвън трябва да им се е сторило цяла вечност. Когато най-после се появил, описал всичко, както можел. Масперо му задал няколко въпроса и го пратил обратно да разгледа повредите, причинени от водата, и да скицира предметите. Смит направил чертеж на ковчега, после се върнал и за втори път докладвал. Всички били нетърпеливи да влязат в гробницата, но трябвало да чакат работниците да разчистят прохода и да сложат дъски, които да могат да издържат масивното тяло на Масперо.

Изпратили иконома на Дейвис да донесе кошница с храна от лодката къща, закотвена в Нил. Докато обядвала, групата обсъждала откритието. Дейвис бил радостен, убеден, че е открил гробницата и мумията на царица Тейе. Едва след обяда най-после можели да влязат в гробницата.

Всички дървени плоскости, с изключение на две, с времето се разпаднали, но от видяното в гробницата през 1907 г. е ясно, че това са били останките от позлатено светилище, което някога е обгръщало ковчега на царица Тейе. Очевидно нейното светилище е било направено от сина ѝ Ехнатон и там той е изобразен с майка си как принася дарове на Атон. Известно време след погребението някой е изрязал образа на Ехнатон, но този на царица Тейе е непокътнат. Четирите канонически кани, предназначени да съхраняват вътрешните органи на мумията, с капаци, оформени като женски глави, били подредени в квадратна ниша, изсечена в стената.

Поради крехкото състояние на капака на ковчега трябвало да почакат, докато дойде консерватор да го укрепи, и после да го отместят. Междувременно всеки предмет трябвало да бъде фотографиран на място, преди да бъде преместен от гробницата на светло. Изминали няколко дни, преди консерваторът да дойде от Кайро. В деня, когато разповили мумията, всеки от присъстващите усещал историческото значение на събитието. Те щели да бъдат първите хора след повече от 3000 години, които ще видят лицето на известната египетска царица. Масперо, Уейгал, Ейртън, Джоузеф Линдън Смит и неговата съпруга и Тиодор Дейвис и неговата компания г-жа Андрюс, всички влезли в стаята. Присъствал също и Харолд Джоунс, художник, който работел за Дейвис, а Артър Кибел от Службата за антики дошъл по-късно. Когато свидетелите се събрали със сериозни лица около ковчега и консерваторът отместил капака, Масперо помолил Джоузеф Линдън Смит да разопакова мумията, защото имал „нежните ръце на художник“.