Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

От врата до краката мумията била покрита със златни листа с големината на листове хартия за писане. Понеже златото не потъмнява, древните египтяни го свързвали с вечността и покривали мумията в злато, за да осигурят нейното съхранение.

Смит отмахвал един по един златните листа и ги подавал на Масперо, за да ги разгледа, и той обявил всеки от тях за „ненадписан“. Мумията вече била изложена пред погледа им - лявата ръка лежала преметната през гърдите, а дясната - плътно по тялото отстрани в поза, обикновено характерна за жените от царското семейство. Около всяка китка имало по три златни гривни. Сега Дейвис имал още доказателства в подкрепа на теорията му за царица Тейе. Масперо помолил Смит да докосне областта на врата и горната част на гърдите под превръзките, за да види дали има нагръдник, както би трябвало да бъде. Когато Смит започнал да изпълнява тази процедура, настанала сцена като от филм на ужасите:

Ръката ми едва бе докоснала повърхността на мумията и тя се разпадна на прах и се преся между костите. Така стана и с цялото тяло, докато в крайна сметка от него остана само купчина прах и несвързани кости, по които тук-там бяха полепнали изсъхнали парчета месо. Водата, която бе проникнала в гробницата, обясняваше защо превръзките имаха консистенцията на пепел от пура. Като опипах, открих парчета от широка огърлица от златни висулки, инкрустирани плочки, златни лотосови цветове и многобройни малки мъниста. 9

В Гробница 55 имало странен асортимент от вещи - предмети, принадлежали на Тейе, Ехнатон, Семенкаре и, както много егнптолози смятат, канопическите кани на Кия. Как са се озовали всички тези предмети на Тутанкамоновото семейство там заедно? Най-вероятното обяснение е, че след като гробниците в Амарна били плячкосани, някой верен служител е събрал каквото било останало и го преместил в Тива, построявайки скривалището в Гробница 55. Днес повечето египтолози вярват, че тялото в нея е на Семенкаре, брата на Тутанкамон. Тутанкамон все още липсвал.

Веднага щом Тиодор Дейвис освободил концесията за Долината на царете, Картър и Карнавън я поели. Захванали се да проведат, както го нарекли, „систематично и изчерпателно претърсване“ на Долината, но работата се отложила до началото на Първата световна война в края на 1917 година.

Картър бил убеден, че най-вероятното място бил триъгълникът, оформен от гробниците на Мернептах, Рамзес II и Рамзес VI - единственият участък от Долината, който не бил разкопан напълно. Работници изхвърлили хиляди кошове боклук, докато Картър изровил до основи известната гробница на Рамзес VI. Открити били няколко колиби на древни работници, вероятно изостанали ог построяването на гробницата. Те трябвало да се разчистят и да се проучат повече, но това щяло да затвори достъпа до гробницата на Рамзес VI, едно от най-популярните за туристите места. Затова Картър се преместил да продължи работата си в друга част на Долината, докато туристическият сезон свърши.

Пет години изминали, а Картър усърдно и безуспешно бил претърсил Долината. Карнавън започнал да вярва, че Дейвис е бил прав и че в Долината вече няма нищо. Поради взаимоотношенията, които се развили между двамата, на Карнавън сигурно му е било трудно, когато през 1922 година поканил Картър в Найклер касъл, за да му съобщи, че е решил да преустанови разкопките. След толкова много безрезултатни години Картър вероятно не се е и изненадал, но не бил готов да се откаже. Направил му контрапредложение. Ще продължат разкопките още един сезон, през който Картър ще поеме разноските, а Карнавън ще задържи всичко, коего евентуално ще открият. Развълнуван от смелия жест на безпаричния Картър, Карнавън се съгласил да финансира още един последен сезон.

Накрая, едва през ноември 1922 година Картър се върнал в триъгълника, който си бил оставил за по-късно, и започнал да разчиства колибите. На 4 ноември един от работниците намерил стъпало, издълбано в пода на Долината. След още един ден разчистване се открило стълбище. По залез на 5 ноември след дванайстото стъпало открили горната част на врата с царския печат на некропола, който все още си стоял на мястото. Картър знаел, че е открил гробница на цар, но не можел да определи кой. През малка дупка в горната част на вратата той видял, че коридорът зад замазаната врата е пълен с каменни отломъци, за да спре крадците на гробници. Възможно било гробницата да е непокътната. Онова, което притеснило Картър, било тясното стълбище, само 3 метра в ширина, защото обикновено входовете към царските гробници били значително по-широки. Картър успял някак си да овладее вълнението си, запълнил стълбището с пясък и камъни и пратил телеграма на своя патрон лорд Карнавън в Англия: